Заедно, както бяха направили в Куполите, двамата омаломощаваха пришълеца. Когато и Кал се включи, използвайки инжектора, който Краке беше изпуснал, пришълецът се стовари на палубата.
„ Умри “ - настоя Рипли.
Но дори, когато плътта му вече представляваше черна, цвърчаща кора, а миризмата на изгоряло изпълваше товарното, нещото все още не беше мъртво. Не изцяло.
Отваряйки уста, то извади вътрешната си челюст към Рипли, борейки се дори в този момент с последните си останали сили да се добере до месото, което му принадлежеше. Най-сетне, с все още покрити със слюнка зъби, то потрепера и се отпусна.
Едва тогава Рипли се обърна към Краке, който беше проснат на палубата, а Анджи беше коленичила до него. Прекосявайки товарното, Рипли отиде да види как е той.
Косата от едната страна на главата му беше покрита с кръв, но дишаше.
- Изглежда има сътресение - каза Анджи. - И то лошо. Но ще се оправи.
- Ти лекар ли си? - попита скептично Джонър.
Анджи кимна.
- Наред с другите неща.
- А Гоголак? - попита Кал.
Анджи изпусна въздишка.
- Няма шанс за нея.
Рипли преметна пушката на гърба си, хвана трупа на пришълеца за една от лапите и го задърпа през палубата по посока на отвора.
- Помогни ми - обърна се към Джонър. - Така другите ще има за какво да си говорят.
След което искаше да се види с Коуди.
Коуди беше в по-добра форма последния път, когато Кал го беше видяла. Лежеше в инженерния отсек, изтегнат по гръб в метална вана с петна от киселина по нея, която използваха, за да чистят машинни части.
Съдейки по раздраната, мокра дупка в комбинезона на Коуди, един от куршумите на Врайс явно беше повредил основния двигателен модул на андроида, изпълняващ същата функция, за която служеше гръбначният стълб у човешките същества. Въпреки че интелектуалният капацитет на Коуди беше незасегнат, той вече нямаше да може да извърши дори просто действие като това да среши косата си.
Докато Кал и Рипли го приближаваха, той плъзгаше очи от едната към другата, докато накрая установи погледа си върху по-близката до същността му Кал.
- Вярвам, че имаме нещо общо - каза той със странна практичност в гласа.
- Как разбра? - попита Кал.
- Видях бенката ти - отвърна той, а от устата му внезапно потече млечнобяла течност. - Имам абсолютно същата.
Тя се намръщи.
- Имам нужда от информация за организацията, която те е пратила тук.
- Мога да ти дам такава - отвърна и Коуди. Рамото му трепна в тик. - Но ще я разменя на съответната цена.
Очите на Кал се присвиха.
- Каква цена?
- Има и други като нас, Кал. Андроиди второ поколение.
Това привлече вниманието и.
- Принудени са да служат, както правех аз - каза Коуди. След което и разказа къде бяха другите андро-иди и колко от тях се намираха на всяко изброено място. - Освободи ги, Кал. Обещай ми.
Кал погледна към Рипли, след което върна погледа си върху Коуди.
- Ще се опитам.
Коуди се вгледа в очите и.
- Разбира се, че ще се опиташ. - Горчивина се про-крадна в гласа му. - За нещастие в мен има инсталирана програма, която е настроена да деградира основните ми функции, в случай, че бъда сериозно ранен.
Рипли се наведе напред.
- Колко време имаме?
Коуди трепна отново.
- Няколко минути в най-добрия случай.
На Кал и се искаше да го беше разбрала по-рано. Тогава щеше да побърза да го види.
- Продължавай, каза тя. - Слушаме.
- Начинът, по който съм програмиран - каза Коуди,
- не позволява да изказвам определени неща. Но ако ме питате правилните въпроси, бих могъл да намеря начин да ви отговоря.
Кал реши да попита първо най-лесния.
- Какво правеше на Куполите?
- Програмиран съм да не разкривам това - каза Коуди. - Но предвид случилото се, предполагам, че можете да се сетите.
- Бил си там - каза Рипли, - за да бъде сигурно, че хората ще бъдат заразени.
Коуди не отрече. Това беше най-близкото, което можеше да постигне, за да потвърди наблюдението и.
- Значи ти си саботирал главния отсек за доставки
- каза Рипли.
- Не - отвърна андроида. - Това беше извършено от пилота, който остави криокапсулата.
- Резервния отсек тогава.
Коуди отново не възрази.
Рипли се намръщи. Въпросът напираше в нея.
- Защо е толкова важно за вашата организация да намери приемници за този вид извънземни?
Беше един от въпросите, на който тя и Кал не бяха успели да отговорят, дори след като Кал уцели джакпота във Византия - значителна празнина в техния комплект от знания.
- Малакак - чийто кораб намерихте на Ахерон преди стотици години - са много стар вид - каза