Интересуваше го не само обемът на продажбите, а и кога са продадени стоките — факт, който невинаги ставаше ясен от цифрите. Беше забелязал, че хлебчетата за хотдог се продават много добре през почивните дни, но рядко през седмицата, а с обикновения хляб е точно обратното. След като установи този факт, той можеше да поддържа в наличност по-голямо количество и от двете стоки точно когато се търсят, и продажбите му нараснаха. Не беше бог знае какво, капка по капка Алекс успяваше да поддържа скромния си бизнес жив, въпреки че големите вериги принуждаваха повечето местни магазини да затворят.
Докато оглеждаше рафтовете, той разсеяно се зачуди какво да прави с децата следобед и реши да ги повози на колелото. Карли най-много обичаше да ги опаше с коланите в кошовете на велосипеда си и да ги откара в града. Само че нямаше да запълнят целия следобед с това занимание. Дали да не ги пусне сами да покарат колело в парка… сигурно щеше да им бъде приятно.
Метна бърз поглед към входа на магазина и щом се увери, че никой не идва, забързано се запъти към задния склад и надникна навън. Джош ловеше риба на пристана, което беше най-любимото му занимание. Алекс остана доволен, че той е сам на пристана — някои хора несъмнено щяха да го вземат за лош баща, задето му го позволява — но синът му винаги беше пред очите му на монитора зад касата. Такова беше правилото и момчето винаги го спазваше. Кристен, както обикновено, седеше на масата си в ъгъла зад касовия апарат. Беше разпределила дрехите на куклата си на различни купчини и явно й доставяше удоволствие да я преоблича. Всеки път щом приключеше, поглеждаше баща си с грейнало невинно личице и го питаше как му се струва куклата, като че би могъл да не я хареса.
Момиченца. Разтапят и най-суровото сърце. Алекс подреждаше подправките, когато чу звънеца на входа. Надникна над рафтовете и видя Кейти да влиза.
— Здравей, госпожице Кейти — провикна се Кристен и изникна зад касата. — Какво ще кажеш за куклата ми?
От мястото си Алекс почти не виждаше главичката на Кристен над касата, но тя държеше… Ванеса? Или Ребека? Както и да се казваше куклата с кестенявата коса, дъщеря му я държеше достатъчно високо, за да я види Кейти.
— Красива е, Кристен — отговори Кейти. — Тази рокля нова ли е?
— Не, стара е, обаче не съм й я обличала скоро.
— Как се казва?
— Ванеса — отговори Кристен.
Ванеса значи, помисли си Алекс. По-късно, когато направи комплимент на Ванеса, ще се представи като много по-грижовен баща.
— Ти ли я кръсти?
— Не, така я купихме. Ще ми помогнеш ли с ботушките? Не мога да ги издърпам догоре.
Алекс видя как Кристен подаде куклата на Кейти и как тя се зае с меките пластмасови ботушки. Той знаеше от опит, че това е по-трудно, отколкото изглежда. Момиченцето не би могло да ги надене самичко. Самият той трудно се справяше, но Кейти ги обу с лекота. Подаде куклата на дъщеря му и попита:
— Е, как е сега?
— Идеално — отговори Кристен. — Да й облека ли палто?
— Навън не е толкова студено.
— Знам, обаче понякога Ванеса настива. Според мен й трябва палто.
Главата на Кристен се скри зад касата и после отново се показа.
— Кое — синьото или лилавото?
Кейти закри устата си с пръст и доби сериозно изражение.
— Според мен лилавото е подходящо.
— И аз така мисля — кимна Кристен. — Благодаря.
Кейти се усмихна, преди да се извърне, а Алекс насочи вниманието си към рафтовете, преди да го хване, че я наблюдава. Премести бурканите с горчица и сосове по-напред. С ъгълчето на очите си видя как Кейти взима малка кошница и се насочва към друга редица рафтове.
Алекс тръгна обратно към касата. Тя го забеляза и му махна приятелски.
— Добър ден — поздрави той.
— Здравей.
Тя опита да пъхне зад ухото си кичур коса, но той се оказа прекалено къс.
— Отбих се да взема това-онова.
— Кажи, ако не успяваш да намериш нещо. Понякога стоките се разместват.
Тя кимна и продължи надолу по пътеката. Алекс застана на касата и погледна монитора. Джош си седеше на същото място, а една лодка бавно акостираше.