Кевин ги последва. Косата й беше руса, дълга, развята… но после той примигна и тя отново стана кестенява и къса. Ерин се преструваше, че не е Ерин, караше колело с новото си семейство, целуваше се с друг мъж и се усмихваше, непрекъснато се усмихваше безгрижно. Това не е истина, напомни си Кевин, а е просто сън. Кошмар. Вързаните на пристана лодки се поклащаха, докато минаваха покрай тях.
Кевин зави. Те бяха на колела, а той — пеша, но групата се движеше бавно, за да може момиченцето да не изостава. Кевин приближи достатъчно, за да чуе смеха на Ерин — звучеше щастливо. Пресегна се и измъкна пистолета от колана си, после го пъхна под ризата и го притисна към кожата си. Свали бейзболното кепе и с него скри пистолета от хората.
Мислите му отскачаха като топче за пинбол, мятаха се стремглаво наляво-надясно, нагоре-надолу, Ерин лъжеше, мамеше, кроеше лукави планове. Избяга, за да си намери любовник. Говореше и се присмиваше зад гърба му. Шепнеше на мъжа с прошарената коса, говореше му мръсотии, ръцете му върху гърдите й, учестеното й накъсано дишане. Преструваше се, че не е омъжена, пренебрегваше всичко, което Кевин бе направил за нея, жертвите му, факта, че му се налагаше да стърже кръв от обувките си, клюките на Кофи и на Рамирес, орляците мухи над бургерите на онова барбекю, на което му се наложи да отиде сам, без нея, за да каже тя на Бил, капитана, че Кевин не е просто едно от момчетата.
И ето я сега тук, върти си педалите безгрижно с късата и подстригана коса, красива както винаги, без изобщо да се замисля за съпруга си. Без да дава и пет пари за него. Забравила за него и за брака им, за да си живее с мъжа с прошарената коса, да го потупва по гърдите и да го целува със замечтано изражение. Щастлива и спокойна, напълно безгрижна. Ходи на карнавал, кара колело. Сигурно си пее под душа, докато той плаче и си спомня какъв парфюм й е подарил за Коледа, обаче всичко това нямаше никакво значение, защото тя беше себична негодница и си въобразяваше, че може да изхвърли брака им на боклука като празна кутия от пица.
Кевин неволно ускори крачка. Хората ги забавяха и той прекрасно знаеше, че може още сега да вдигне пистолета и да я застреля. Пръстът му се плъзна към спусъка и дръпна предпазителя, понеже в Библията пише, че всички трябва да тачат брака, че брачното ложе трябва да остане неосквернено… обаче в този момент той осъзна, че ще се наложи да убие и мъжа с прошарената коса. Можеше да го застреля пред очите й. Трябваше само да натисне спусъка, но е почти невъзможно да улучиш движеща се мишена от разстояние с глок, освен това навсякъде имаше хора. Щяха да видят пистолета и да се разкрещят, така че не беше разумно да стреля сега и той дръпна пръст от спусъка.
— Престани да се отклоняваш към сестра си! — провикна се мъжът с прошарената коса и гласът му се изгуби някъде далеч отпред.
Думите му обаче бяха реални и Кевин си представи мръсотиите, които той шепнеше на Ерин. Усети как в гърдите му заклокочи ярост. После най-неочаквано децата завиха зад ъгъла, а Ерин и прошареният мъж ги последваха.
Кевин спря задъхан. Прилоша му. Докато Ерин завиваше, слънцето за миг силно освети профила й и той отново си помисли колко е красива. Винаги му бе приличала на нежно цвете, много красиво и изискано. Спомни си как я бе спасил от онези насилници, когато си беше тръгнала от казиното, и как тя го уверяваше, че с него се чувства в безопасност, но дори това не й попречи да го напусне.
Постепенно той започна да чува гласовете на хората, които крачеха от двете му страни. Не си говореха нищо особено, не бяха тръгнали конкретно за никъде, но го подтикнаха да действа. Той хукна към мястото, където те бяха завили, и на всяка крачка под палещите лъчи на слънцето имаше чувството, че ей сега ще повърне. Ръката му, стиснала пистолета, беше хлъзгава от пот. Зави зад ъгъла и погледна нагоре по улицата.
Нямаше жива душа, но през две пресечки улицата беше преградена заради панаира. Сигурно бяха завили по предната пресечка. Нямаха друг избор. Кевин реши, че са завили надясно — единствения изход от центъра на града.
Имаше избор. Да ги преследва пеша и да рискува да го забележат, или да изтича обратно до колата и да ги последва така. Помъчи се да разсъждава като Ерин и си представи как двамата ще влязат в къщата, където живее прошареният мъж. Къщата на Ерин беше прекалено тясна и прекалено гореща за четиримата, а и тя би предпочела красива къща със скъпи мебели, понеже смяташе, че заслужава такъв живот, вместо да оцени и да се задоволи с живота, който има.