Какво да избере? Пеша или с колата? Кевин стоеше, премигваше и се мъчеше да мисли, но беше твърде горещо и объркващо, чукове блъскаха по главата му и единствената му мисъл беше как Ерин спи с прошарения мъж, а от това направо му се гадеше.
Сигурно се обличаше с дантели и му танцуваше, шепнеше му думи, които го възбуждат. Умоляваше го да й позволи да му достави удоволствие, за да може да живее в къщата му с красивите вещи. Беше се превърнала в проститутка, продаваше душата си за луксозни джунджурии. Продаваше се за перли и хайвер. Сигурно вече спеше в голямата къща, а прошареният мъж я водеше на изискани вечери.
Догади му се, като си го представи. Почувства се засегнат и предаден. Яростта прочисти мислите му и той си даде сметка, че стои на едно място, а те все повече се отдалечават. Колата му беше през няколко пресечки, но Кевин се обърна и хукна. Разбута бясно хората от карнавала, без да обръща внимание на протестите им. „Дръпнете се, дръпнете се!“, крещеше и някои се отместваха, а други той сам избутваше. Стигна до място без тълпи от хора, но беше страшно задъхан и трябваше да спре и да повърне до един противопожарен кран. Неколцина момчетии му се изсмяха и на него му се прииска тутакси да ги разстреля, но след като избърса уста, просто извади пистолета, насочи го към тях и те бързо-бързо млъкнаха.
Сякаш шило за лед прободе мозъка му и той залитна напред. Бодване и болка, бодване и болка. На всяка проклета стъпка усещаше бодване и болка, а в същия момент Ерин сигурно описваше на прошарения мъж какво ще правят в леглото. Разказваше на прошарения мъж за Кевин, шепнеше му: „Кевин не умееше да ми доставя удоволствие като теб“. Нищо че не беше вярно.
Стигна до колата си след цяла вечност. Слънцето я беше опекло като франзела. Горещината изригна отвътре на облаци, а воланът пареше страшно. Пъклена дупка. Ерин беше избрала да живее в пъклена дупка. Кевин запали колата и отвори прозорците, направи обратен завой към карнавала и започна да разгонва хората по улиците с клаксона си.
Отново отклонения. Барикади. Идеше му да профучи през тях, да ги натроши на парчета, но и тук имаше ченгета, които щяха да го арестуват. Тъпи ченгета, дебели и мързеливи ченгета. Провинциални малоумници. Идиоти. Нито един от тях не беше добър детектив, но имаха пистолети и значки. Кевин подкара по страничните улички, мъчейки се да отгатне накъде се е запътила Ерин. Ерин и нейният любовник. И двамата бяха прелюбодейци, а в Библията пише, че ако имаш нечестиви помисли към жена, вече си извършил прелюбодеяние в сърцето си.
Навсякъде гъмжеше от народ. Пресичаха опасно улицата. Принуждаваха го да спира. Кевин се приведе над волана, напрегнато впери поглед през предното стъкло и ги видя — дребни фигурки в далечината. Бяха точно зад втората барикада и вървяха по пътя към нейната къща. На ъгъла имаше ченге, поредният провинциален малоумник.
Кевин се понесе напред, но спря заради човека, появил се неочаквано пред колата му, който думкаше по капака й. Бачкатор с къса отпред и дълга отзад коса, риза на черепи и татуировки. Дебела жена и мазни деца. Загубеняци.
— Гледай къде караш! — кресна бачкаторът.
Кевин мислено изпозастреля и четиримата: бум, бум, бум, бум, но се овладя и не реагира външно, понеже ченгето на ъгъла го наблюдаваше. Бум, помисли си отново накрая.
Зави, ускори и тръгна да прекосява квартала. Зави наляво и отново натисна газта. После пак обърна наляво. Отпред имаше още пътни блокади. Кевин направи поредния обратен завой, зави надясно и на следващата пресечка отново завъртя наляво.
Още пътни блокади. Беше попаднал в лабиринт като опитно мишле. Градът заговорничеше срещу него, а Ерин щеше да се измъкне. Рязко даде на заден. Зави по улицата, после профуча до следващото кръстовище. Сигурно вече беше близо, зави наляво и видя пред себе си движещи се коли, при това в желаната посока. Зави и успя да се пъхне между два камиона. Искаше да ускори, но не можеше. Пред него имаше автомобили и камиони, някои с лепенки със знамето на Конфедерацията, а други — с багажници за пушки. Бачкатори. Заради хората по улицата колите почти не можеха да напредват — мотаеха се, като че ли не забелязваха уличното движение. Подминаваха го, движейки се по-бързо от него. Дебели хора, които продължаваха да нагъват. Сигурно цял ден се тъпчеха и забавяха движението, а Ерин се отдалечаваше все повече и повече. Колата му напредна с една дължина и отново спря. И пак, и пак. Идеше му да се разкрещи, да заблъска по волана, но беше пълно с хора. Ако не внимаваше, някой щеше да издрънка нещо, тъпото провинциално ченге щеше да разследва, да си спомни номера на колата му от друг щат и вероятно тутакси да го арестува само защото не е местен.