Напред и пак спря, отново и отново, придвижвайки се със сантиметри, докато не стигна до ъгъла. Там движението щеше да се поотпуши, така поне допускаше, но уви, грешеше, а Ерин и прошареният мъж вече бяха изчезнали. Пред него имаше само дълга редица автомобили и един път, който водеше навсякъде и никъде.
37
Пред магазина бяха паркирани десетина коли, когато Кейти последва децата нагоре по стълбите към жилището. Джош и Кристен почти през целия обратен път се оплакваха колко са изморени краката им, но Алекс не им обръщаше внимание и от време на време само им напомняше, че наближават. Когато и това престана да върши работа, той отвръщаше просто, че също е изморен и не иска повече приказки.
Оплакванията секнаха, когато стигнаха в магазина. Алекс им позволи да си вземат сладолед на клечка и сок, после се качиха по стълбите, отвориха вратата и отвътре ги лъхна неописуемо освежаващ прохладен въздух. Той поведе Кейти към кухнята и тя го погледа как мокри лицето и шията си над кухненската мивка. В хола децата вече се бяха проснали на дивана и бяха пуснали телевизора.
— Извинявай, но преди десет минути имах чувството, че ще умра — каза Алекс.
— Нищичко не каза.
— Понеже съм корав мъжага — отговори той и изпъчи гърди наужким.
Извади две чаши от бюфета, сложи кубчета лед и наля вода от каната, която държеше в хладилника.
— Теб си те бива — подаде й едната чаша. — Навън е същинска сауна.
— Не е за вярване, че на карнавала имаше такава навалица — отбеляза тя и отпи от водата.
— Винаги се питам защо не го преместят някъде през май или през октомври, но сигурно тълпите ще продължат да се стичат и тогава.
Кейти погледна стенния часовник.
— Кога трябва да тръгваш?
— След около час. Но би трябвало да се върна преди единайсет.
Пет часа, помисли си тя.
— Искаш ли да приготвя на децата нещо конкретно за вечеря?
— Обичат макарони. Кристен ги предпочита с масло, а Джош — със сос маринара. Имам една бутилка в хладилника. Цял ден похапват, така че надали ще ядат много.
— Кога си лягат?
— По различно време. Винаги е преди десет, но понякога още в осем. Разчитай на собствената си преценка.
Кейти допря студената чаша до бузата си и огледа кухнята. Не беше прекарвала много време в жилището им и сега, когато беше тук, забеляза все още запазените следи от женска ръка. Дреболии — червеният тегел на пердетата, подреденият порцеланов сервиз в бюфета, изречения от Библията по керамичните плочки около печката. Къщата беше пълна със свидетелства за живота на Алекс с друга жена, но за своя изненада Кейти установи, че това не я притеснява.
— Ще си взема душ — оповести Алекс. — Нещо против да те оставя за няколко минути?
— Не, разбира се — отговори тя. — Ще поогледам кухнята и ще помисля какво да приготвя за вечеря.
— Макароните са в онзи шкаф — посочи той. — Ако искаш, като изляза, мога да те закарам до вас да си вземеш душ и да се преоблечеш. Или пък го направи тук, ако предпочиташ.
Кейти зае предизвикателна поза:
— Това покана ли е?
Той се ококори и после стрелна поглед към децата.
— Шегувам се — засмя се тя. — Ще си взема душ, след като тръгнеш.
— Искаш ли да си вземеш нови дрехи преди това? Ако не, мога да ти дам долнище на анцуг и фланелка… Панталонът ще ти е дълъг, но може да го пристегнеш с връзката.
Кой знае защо мисълта, че може да облече негови дрехи, й се стори адски секси.
— Добре, не съм придирчива. Нали просто ще гледам филм с децата!
Алекс пресуши чашата си и я остави в мивката. После се наведе, целуна я и се запъти към спалнята.
Когато остана сама, Кейти се обърна към прозореца на кухнята. Взря се в улицата навън, обзета от неназовимо безпокойство. По същия начин се бе почувствала и рано сутринта, но реши, че е следствие от скарването с Алекс. Сега обаче отново се замисли за семейство Фелдман. И за Кевин.
Сетила се беше за него и на виенското колело. Докато оглеждаше тълпата, Кейти съзнаваше, че не търси познати от ресторанта. Оглеждаше се за Кевин. По някаква необяснима причина усещаше, че той е сред хората. Че е тук.
Явно параноята й отново бе изплувала на повърхността. Кевин нямаше откъде да научи къде е тя, нямаше как да открие новата й самоличност. Напомни си, че това е невъзможно. Той никога не би могъл да я свърже с дъщерята на семейство Фелдман, тъй като изобщо не говореше с тях. Но тогава защо през целия ден имаше усещането, че някой я следи? Дори като си тръгваха от карнавала…