Здрачът превърна улиците в сенчести лабиринти и той почти не различаваше тънките силуети на велосипедите. Когато за втори път мина покрай чакълестата алея, импулсивно реши да обърне и да посети къщата й отново за всеки случай. Спря така, че да не се вижда от бунгалото, и излезе от колата. Над главата му кръжеше ястреб и жужаха цикади, но иначе мястото беше съвсем пусто. Кевин тръгна към къщата, но и отдалеч виждаше, че отпред няма никакво колело. А и не светеше, но понеже още не беше съвсем тъмно, той се промъкна до задната врата. Както и преди, не беше заключена.
Тя не си беше у дома, а и явно не беше идвала след неговото посещение тук. В къщата беше адски горещо, всички прозорци бяха плътно затворени. Кевин беше сигурен, че тя би отворила прозорците, би изпила чаша вода, вероятно би си взела душ. Нищо. Той излезе от задната врата и впери поглед към съседната къща. Съборетина. Най-вероятно празна. Добре. Само че след като не си беше у дома, Ерин вероятно бе с мъжа с прошарената коса, в неговата къща. Мамеше го, преструваше се, че не е омъжена. Забравила за къщата, която й беше купил Кевин.
Главата му пулсираше в ритъм с туптенето на сърцето — сякаш някой пронизваше тялото му с нож и после го издърпваше. Пак, и пак, и пак! Трудно му беше да се съсредоточи, докато притваряше вратата зад гърба си. Слава богу, навън беше по-прохладно. Тя живееше в сауна, потеше се заедно с прошарения мъж. Двамата и сега се потяха заедно някъде, извиваха се върху чаршафите с преплетени тела. Кофи и Рамирес се хилеха заради тази история, шляпаха се по бедрата, здравата се кикотеха за негова сметка. Дали и аз не бих могъл да я оправя, сигурно питаше Рамирес Кофи. Ама ти не знаеш ли — отговаряше Рамирес. — Половината участък я оправяше, докато Кевин е на смяна. Всички го знаят. Бил излиза от кабинета си и размахва заповедта за отстраняването му. И аз я оправях всеки вторник в продължение на цяла година. Същинска фурия е в леглото. Говори страхотни мръсотии.
Кевин пое обратно към колата си, залитайки, с пръст на спусъка. Копелета, всички до един. Ненавиждаше ги, представяше си как влиза в участъка и изстрелва целия пълнител, за да им натрие носовете. И на Ерин също.
Спря, преви се надве и повърна отстрани на пътя. Коремът го присвиваше, все едно вътре имаше плъх, който дращи ли, дращи. Повърна отново, после получи само силни сухи позиви и светът се завъртя, когато се помъчи да се изправи. Колата беше близо и той с мъка се добра до нея. Грабна бутилката водка, пи и се опита да разсъждава като Ерин, но изведнъж се озова на барбекюто, стиснал накацан с рояк мухи бургер, и всички го сочеха и му се присмиваха.
Върна се до колата. Кучката все трябваше да е някъде. Щеше да види с очите си как прошареният тип умира. В ада да гори! Всички да горят в ада! Кевин внимателно се качи в колата и запали. Удари се в едно дърво, докато се опитваше да обърне, после, ругаейки, се изстреля на чакъла и под гумите се разхвърчаха камъчета.
Скоро щеше да се стъмни. Ако тя се прибереше, трябваше да мине оттук. Децата не можеха да карат колело дълго. Пет, шест, седем километра вероятно. Беше обходил всяка улица и всеки път в този район, огледал бе всяка къща. Никъде нямаше велосипеди. Можеше да са в гаража или пък зад някоя ограда. Щеше да чака, все по някое време тя ще се върне. Тази вечер. Утре. Утре вечер. Щеше да натика пистолета в устата й, да го насочи към гърдите й. Ще я накара да му каже името на онзи. Понеже иска само да поговори с него. Щеше да открие прошарения и да му покаже какво се случва на мъжете, които лягат с чужди съпруги.
Имаше чувството, че не е спал от седмици, че не се е хранил от седмици. Не проумяваше защо е тъмно и се чудеше какво се е случило. Не можеше да си спомни кога точно е дошъл тук. Помнеше, че е видял Ерин, помнеше, че се е опитал да я проследи с колата, обаче дори не беше сигурен къде точно се намира.
Отдясно се появи някакъв магазин, който приличаше на къща с веранда отпред. Гориво, храна — гласеше надписът. Помнеше го от по-рано, но не можеше да каже точно откога. Неволно забави ход. Трябваше да хапне, трябваше да поспи. Трябваше да намери къде да пренощува. Коремът му се сви. Грабна шишето, навири дъното и усети как течността парва гърлото му и го успокоява. Но веднага щом свали бутилката, стомахът му отново се сви.
Спря на паркинга, мъчейки се да не повърне алкохола, а устата му се напълни със слюнка. Нямаше време. Бързо спря отстрани до магазина и изскочи от колата. Изтича пред нея и повърна в тъмното. Тялото му потръпна, краката му се огънаха. Стомахът му изхвърли съдържанието си. Черният му дроб се изля. Целият. Кой знае защо, още стискаше бутилката, не я беше оставил. Пое си дълбоко въздух, изпусна го и отпи, изплакна устата си с течността. Преглътна. Изпи поредната бутилка.