На юг изтрещя светкавица и небето примигна като при прожекция на диапозитиви. Отдясно имаше селска къща с осветен първи етаж. Алекс подмина пикап с регистрационни номера от Вирджиния и раздвижи рамене, за да прогони умората. Мина покрай табела, на която пишеше колко километра има до Уилмингтън, и въздъхна. Чакаше го още път.
Клепачите на Кейти потръпваха, докато сънуваше — подсъзнанието й работеше на пълни обороти. Парченца и откъслеци, късчета, които се опитваха да се свържат едно с друго.
Сънят свърши и след няколко минути тя сви крака, обърна се на една страна и почти се събуди. Дишането й отново се забави.
В десет часа паркингът почти се изпразни. Беше точно преди края на работното време и Кевин заобиколи до предната част на магазина и примигна на светлината, която струеше от входа. Бутна вратата и чу дрънченето на звънче. На касата имаше мъж с престилка. Кевин смътно го позна, но не знаеше къде го е виждал. Престилката на служителя беше бяла и от дясната страна пишеше „Роджър“.
Кевин се доближи до касата и се постара да не заваля думите.
— Свърши ми бензинът на път.
— Тубите за бензин са подредени покрай стената в дъното — отговори Роджър, без да вдига поглед. Когато най-сетне погледна нагоре, примигна и попита: — Добре ли сте?
— Само съм изморен — отговори Кевин от пътеката, като се мъчеше да не привлича вниманието на мъжа, който сигурно го наблюдаваше. Пистолетът беше затъкнат в колана му, така че от Роджър се искаше просто да си гледа работата. До далечната стена Кевин видя пластмасови двайсетлитрови туби и взе две. Занесе ги на касата и остави пари на плота. — Ще платя, след като ги напълня — каза.
Навън наля бензин в едната туба, наблюдавайки как се превъртат цифрите. Напълни и втората и се върна вътре. Роджър го наблюдаваше и се колебаеше.
— Доста бензин, за да го мъкнете на ръка.
— На Ерин й трябва.
— Коя е Ерин?
Кевин примигна.
— Може ли да купя проклетия бензин или не?
— Наистина ли сте в състояние да шофирате?
— Зле ми е — изломоти Кевин. — Цял ден повръщам.
Не беше сигурен дали Роджър му е повярвал, но след малко той взе парите и му върна ресто. Кевин бе оставил тубите близо до бензиновите колонки и излезе да си ги вземе. Все едно бяха пълни с олово. Напрегна се, коремът му се разбунтува и между ушите му запулсира болка. Тръгна по пътя и светлините на магазина останаха зад гърба му.
В тъмното остави тубите във високата трева покрай пътя. След това заобиколи и се върна зад магазина. Зачака Роджър да затвори и светлините да угаснат. Зачака всички горе да заспят. Извади още една бутилка водка от колата и отпи.
В Уилмингтън Алекс живна, понеже вече наближаваше. Малко оставаше до Саутпорт, може би половин час. Още няколко минути, докато остави Джойс и дъщеря й, и после се прибира у дома.
Дали Кейти щеше да го чака в дневната, или щеше да я завари в леглото си, както го бе подкачила.
Карли говореше така. Може да разговаряха по делови въпроси или колко приятно е на родителите й да живеят във Флорида и тя най-неочаквано да оповести, че й е скучно, и да го попита дали не иска да отидат в спалнята и да се позабавляват.
Алекс погледна часовника. Десет и четвърт. Кейти го чакаше. Отстрани на пътя той забеляза десетина сърни, застинали сред тревата, а очите им отразяваха фаровете и светеха неестествено. Като на привидения.
Кевин видя как флуоресцентните светлини над бензиновите колонки примигнаха. Магазинът също угасна. От тайната си наблюдателница наблюдаваше как Роджър заключва вратата. Натисна бравата, за да се увери, че е заключена, и си тръгна. Приближи си до един кафяв пикап, паркиран в далечния край на застлания с чакъл паркинг, и се качи.
Двигателят запали с вой и цвърчене. Разхлабен ремък. Роджър форсира, включи фаровете и даде на скорост. Зави по главния път и тръгна към центъра на града.
Кевин изчака пет минути, да не би Роджър да обърне и да се върне. Пътят пред магазина вече беше притихнал — нито коли, нито камиони и в двете посоки. Кевин притича до храстите, където беше скрил тубите. Отново огледа пътя, после занесе едната туба в задния край на магазина. Същото направи и с втората, а после намести и двете до няколко метални контейнера за смет, пълни с остатъци от храна. Вонята беше нетърпима.