Горе светлината от телевизора още къпеше единия прозорец. Нищо друго не светеше и Кевин беше сигурен, че двамата вече са голи. Усети как в гърдите му се надига ярост. Сега, каза си. Сега е моментът. Когато се пресегна към тубите с бензин, видя четири. Затвори едното си око и те отново станаха две. Препъна се по стълбите и политна напред, за малко да изгуби равновесие и се олюля, докато опитваше да се вкопчи в ъгъла на стената, за да не падне. Не успя и се строполи тежко, а главата му се удари в чакъла. Искри и звездички, остра болка. Трудно му беше да диша. Опита да се изправи и отново падна. Превъртя се по гръб и впери поглед към звездите.
Не беше пиян, никога не се напиваше, но нещо не беше наред. Премигващите светлинки се въртяха в кръг, завихрени във все по-устремно торнадо. Кевин стисна здраво очи, но въртенето се усили. Търкулна се на една страна и повърна на чакъла. Някой явно му бе пробутал наркотик, понеже днес не беше пил почти нищо, а никога не му бе прилошавало така.
Пресегна се слепешката към контейнера за смет. Стисна капака и се помъчи да го използва за опора, но дръпна твърде силно. Капакът издрънча, една торба със смет падна навън и се вдигна адска врява.
Горе Кейти се сепна от някакъв трясък. Беше се унесла, затова клепачите й не се отвориха веднага. Капнала беше и се ослуша, но не беше сигурна дали не е сънувала тази какофония. Нищо не се чуваше.
Тя отново се облегна назад, предаде се на съня и той я увлече. Беше на карнавала, на виенското колело, но до нея не седеше Кристен.
А Джо.
Кевин най-сетне успя да стъпи на крака и да се изправи. Не можеше да проумее какво му се случва, защо не може да пази равновесие. Съсредоточи се над старанието да диша равномерно — вдишваше и издишваше, вдишваше и издишваше. Забеляза тубите с бензин, пристъпи към тях и едва не се строполи отново.
Но не падна. Вдигна едната туба, после, залитайки, се отправи към стълбите в задната част на къщата. Пресегна се към перилата, но не ги улучи и опита повторно. Този път успя. Помъкна тубата с бензин към някаква врата нагоре по стълбите като шерп в Хималаите. Най-сетне се добра до площадката горе и задъхан се наведе да развърти капачката. Главата му се напълни с кръв и му се зави свят, но той се подпря на тубата и не падна. Отне му известно време да развърти капачката, защото пръстите му все се плъзгаха по нея.
След като я отвори, вдигна тубата и поля площадката. С всяко разклащане тубата ставаше все по-лека, бензинът се стичаше на дъгообразни струи и мокреше стената. Вече му стана по-лесно. Заливаше наляво и надясно, стараейки се да му стигне и за двете страни на сградата. Тръгна надолу по стълбите и продължи да полива в двете посоки. Догади му се от изпаренията, но не спря.
Когато слезе долу, в тубата не беше останал много бензин и Кевин я остави на земята. Дишаше учестено и пак му прилоша от изпаренията, но отново се задейства целенасочено. Решително. Метна празната туба настрани и се пресегна за другата. Не можеше да достигне горната част на стените, но се постара максимално. Заля едната страна и заобиколи отзад до другата. Над него прозорците продължаваха да премигват, осветявани от телевизора, но цареше тишина.
Кевин изпразни тубата от другата страна на сградата и не му остана нищо за отпред. Огледа пътя — отникъде не се задаваха коли. Горе Ерин и прошареният мъж бяха голи и му се присмиваха, Ерин беше избягала във Филаделфия и той за малко да я намери, ама тогава тя се казваше Ерика, не Ерин, а сега се представяше като Кейти.
Той застана пред магазина и се замисли за витрините. Може да имаха аларма, но може и да нямаха. Пет пари не даваше. Трябваше му запалителна течност, моторно масло, терпентин, каквото и да е, само да гори. Но строшеше ли витрината, нямаше да разполага с много време.
Строши стъклото с лакът, ала не чу никаква аларма. Извади парченцата стъкло, но почти не усещаше, че пръстите му са порязани и кървят. Натроши още парчета и от витрината се срутиха големи късове. Реши, че отворът е достатъчно голям, за да се промуши вътре, обаче назъбено късче стъкло се вряза дълбоко в ръката му. Кевин го дръпна и разкъса плътта. Но вече не можеше да спре. От ръката му шурна кръв, капеше и се смесваше с раните по пръстите му.
Фризерите до задната стена още светеха и той прекоси пътеките, питайки се дали чипсът гори, дали шоколадовите десертчета горят… Ами дивидитата? Намери въглените и запалителната течност — само две кутии, не беше много. Не беше достатъчно. Примигна и се огледа за нещо друго. Забеляза грила в задната част на магазина.