— Какво ще кажеш, тате? — подръпна го за панталона Кристен и му показа куклата.
— Ау, колко е красива! — Алекс приклекна до нея. — Много ми харесва палтото. Ванеса понякога настива, нали?
— Аха — потвърди Кристен. — Обаче ми каза, че иска да отиде на люлките, така че сигурно ще трябва да се преоблече.
— Идеята не е лоша — съгласи се Алекс. — Дали пък и ние да не отидем в парка по-късно? Ако и ти искаш да се полюлееш.
— Аз не искам да се люлея, Ванеса иска. Освен това всичко е наужким, тате.
— А, добре — каза той и отново се изправи. Край с парка, помисли си.
Потънала в мислите си, Кристен се залови отново да разсъблича куклата. Алекс проконтролира Джош на монитора точно когато в магазина влезе някакъв тийнейджър само по шорти. Подаде му няколко банкноти.
— За колонката на пристана — обясни той и отново хукна навън.
Алекс натрака поръчката на касата и пусна колонката точно когато Кейти се приближи. Същото както винаги, плюс тубичка със слънцезащитен лосион. Когато тя погледна над касата към Кристен, Алекс забеляза как се променя цветът на очите й.
— Намери ли всичко необходимо?
— Да, благодаря.
Той се зае да прибира покупките й в торбата.
— Любимият ми роман на Дикенс е „Големите надежди“ — осведоми. Помъчи се да звучи приятелски. — А твоят?
Тя не отговори веднага, озадачи се, но после явно си спомни, че му е казала колко харесва Дикенс.
— „Приказка за два града“ — отговори тихичко.
— И този ми харесва, но е тъжен.
— Да — съгласи се тя, — точно затова го обичам.
Алекс знаеше, че тя ходи пеша, затова сложи покупките в две торби.
— Реших, че след като познаваш дъщеря ми, не е лошо и аз да се представя. Алекс, Алекс Уийтли.
— Тя се казва госпожица Кейти — изчурулика Кристен зад него. — Но аз вече ти казах, забрави ли?
Алекс я погледна през рамо, а когато се обърна отново, Кейти усмихната му подаваше парите.
— Просто Кейти — каза тя.
— Приятно ми е, Кейти.
Алекс изтрака по клавишите и чекмеджето на касата звънна и се отвори.
— Май живееш наблизо?
Тя така и не му отговори. Когато вдигна поглед, той забеляза, че очите й са се разширили от уплаха. Бързо се завъртя и видя същото, което и тя гледаше на монитора: Джош — във водата, напълно облечен и ужасено размахал ръце. Алекс усети как гърлото му внезапно се стяга, светкавично се измъкна зад касата, хукна през магазина и влетя в склада. На вратата събори кашон със салфетки и те се разлетяха, но това не го спря.
Ритна задната врата и адреналинът забушува в тялото му, докато прескачаше редица храсти, за да стигне по-бързо до пристана. Понесе се по дъските и докато скачаше във водата, видя Джош да се дави и да маха отчаяно с ръце.
С неистово разтуптяно сърце Алекс полетя във въздуха и цопна във водата само на метри от сина си. Не беше дълбоко — може би метър и осемдесет — и когато докосна меката и развълнувана кал на дъното, краката му потънаха до пищялите. Успя да се покаже на повърхността и усети как ръцете му се напрягат, щом се протегна към Джош.
— Държа те! — викна Алекс. — Държа те!
Джош обаче се мяташе, давеше се и не можеше да си поеме въздух, затова Алекс се помъчи да го овладее, докато го изтегляше на по-плитко. След това го повдигна мощно и го изнесе на тревистия бряг, трескаво премисляйки какво да прави: изкуствено дишане, помпане на корема, сърдечен масаж. Опита се да го положи на земята, но той се съпротивляваше. Бореше се и кашляше. И макар самият Алекс още да беше в паника, бе запазил достатъчно присъствие на духа, за да си дава сметка, че детето ще се оправи.
Нямаше представа след колко време — вероятно само броени секунди, макар да му се стори по-дълго — Джош се изкашля шумно, от гърдите му изригна струя вода и той най-сетне успя да си поеме въздух. Вдиша рязко и отново се разкашля, после пак вдиша и пак се закашля, но този път прозвуча така, сякаш по-скоро си прочиства гърлото. Пое си няколко пъти дълбоко въздух, все още обзет от паника, и сякаш едва тогава започна да осъзнава какво се е случило.
Протегна ръка към баща си и той го притисна силно към себе си. Джош се разплака, раменете му се разтресоха и сърцето на Алекс се сви, когато си помисли какво е можело да се случи. Ами ако не беше уловил погледа на Кейти към монитора? Ами ако се беше забавил още минута? От отговорите на тези въпроси тялото му се разтресе като това на Джош.