Внезапно Кейти се метна напред и избута пистолета. Оръжието стреля и изстрелът прозвуча като жестока плесница, но тя продължи да приближава, стисна китката му, не я пускаше. Кристен се разпищя.
— Бягайте! — провикна се Кейти през рамо. — Джош, вземи Кристен и бягайте! Той има пистолет! Бягайте колкото може по-надалеч и се скрийте.
Паниката в гласа на Кейти явно подтикна Джош към действие, той стисна Кристен за ръката и двамата хукнаха. Насочиха се към пътя, хукнаха към къщата на Кейти. Бягаха, за да спасят живота си.
— Кучка! — изврещя Кевин и се помъчи да откопчи ръката си.
Кейти се наведе, ухапа го с всичка сила и той нададе страховит рев. Помъчи се да издърпа ръката си и стовари другия си юмрук в слепоочието й. Пред погледа й просветна бяла светкавица. Отново го ухапа и този път улучи палеца му, Кевин изпищя и пусна пистолета. Той тупна шумно на земята, а Кевин пак удари Кейти — този път я улучи в скулите и я повали долу.
Ритна я в гърба и тя се изви от болка, но продължи да се движи, вече обзета от паника, тласкана от мисълта, че той е твърдо решен да убие нея и децата. Трябваше да им спечели време да се измъкнат. Надигна се на четири крака и запълзя, набирайки бързина. Накрая се изправи като спринтьор на старта и хукна.
Тичаше с всичка сила, устремена напред, но усети как тялото му я връхлита в гръб и отново се озова на земята без дъх. Кевин стисна едната й ръка и я изви, мъчейки се да я издърпа зад гърба й, обаче изгуби равновесие и Кейти гъвкаво се изви по гръб. Пресегна се към очите му, закачи ъгълчето на едното и силно го одра.
Бореше се за живота си и в тялото й рукна адреналин. Сега се бореше заради всички онези случаи, в които не се бе съпротивлявала. Бореше се да спечели време на децата да избягат и да се скрият. Проклинаше го, крещейки, ненавиждаше го, отказваше да му позволи отново да я удари.
Той замахна към пръстите й, но изгуби равновесие и тя се възползва от възможността да се отскубне. Усети, че Кевин дращи по краката й, но хватката му не беше достатъчно силна и успя да измъкне единия си крак. Вдигна коляно към брадичката си и го ритна с все сила, а ударът й го зашемети. Кейти го ритна отново и този път тялото му се катурна настрани и ръцете му безсилно се размахаха.
Тя се изправи и хукна, но той се надигна също толкова бързо. Кейти забеляза пистолета няколко метра встрани и се хвърли да го докопа.
Алекс вече караше като обезумял, молеше се Кристен, Джош и Кейти да са в безопасност, нашепваше панически имената им.
Подмина чакълестия път, зави и коремът му се сви, понеже най-лошото му предчувствие се оказа вярно. През предното стъкло на джипа пред очите му се ширна цялата гледка, същинска пъклена сцена.
Забеляза движение отстрани на пътя, малко по-напред. Две дребни фигурки по пижами. Джош и Кристен. Скочи върху спирачките.
Изхвърча от колата и хукна към тях още преди джипът да спре напълно. Те се провикнаха, тичайки, а той се приведе и ги пое в обятията си.
— Добре сте — заповтаря Алекс отново и отново, стиснал децата здраво с ръце. — Вие сте добре, добре сте.
Кристен и Джош плачеха, хълцаха и за пръв път той не разбираше какво говорят, понеже не беше за пожара. Говореха за някакъв мъж с пистолет, че госпожица Кейти се биела с него, и тогава Алекс се смрази, прозря какво се случва всъщност.
Вкара децата в джипа, рязко обърна и се стрелна към къщата на Кейти, а в това време пръстите му натискаха бутона за бързо набиране. Джойс вдигна смаяна на второто позвъняване и Алекс помоли дъщеря й веднага да я откара в къщата на Кейти, обясни й, че е много спешно и че трябва незабавно да извика полицията. После затвори.
Ситни камъчета се разхвърчаха, когато Алекс спря рязко пред къщата на Кейти.
Свали децата, поръча им да влязат вътре и ги увери, че ще се върне при тях възможно най-бързо. Отброяваше секундите, докато обръщаше колата и я насочваше към магазина, молейки се да не е твърде късно.
И Кейти да е жива.
Кевин забеляза пистолета едновременно с нея, метна се към него и го стигна първи. Грабна го и го насочи към жена си вбесен. Стисна косата й, опря дулото в главата й и я помъкна през паркинга.