Нямаше нищо за пиене и умората му ставаше непоносима. Панталоните му бяха изцапани с кръв и Кевин установи, че пръстите и ръката му също кървят, но не можеше да си спомни какво се е случило. Толкова му се спеше. Трябваше да си почине за малко, полицията щеше да го търси и той трябваше да е бодър, когато затегнат примката.
Светът край него избледняваше и се отдалечаваше, сякаш го гледаше през обратния край на телескоп. Чуваше как дърветата се поклащат напред-назад, но не усещаше вятър, а само горещия летен въздух. Затрепери, а се потеше. Толкова много кръв, течеше от ръцете му неспирно. Трябваше да си почине, не можеше да остане буден… очите му започнаха да се затварят.
Алекс рязко даде на заден, форсира двигателя и чу гумите да се въртят, но колата не помръдна. Мислите му препускаха бясно, ясно съзнаваше, че Джош и Кристен са в опасност.
Вдигна крак от газта, включи режима четири по четири и отново опита. Този път джипът помръдна, страничните огледала се откъртиха, развалините одраха ламарината и я огънаха. С едно последно силно хрущене колата се освободи. Кейти безуспешно задърпа предната врата, но тя се отвори едва след като Алекс се завъртя на мястото си я изрита. Кейти скокна вътре.
Алекс направи обратен завой, ускори силно и се стрелна на пътя точно когато пожарните коли пристигнаха. Нищо не си казаха, той просто натисна педала до дупка — за пръв път през живота си изпитваше такъв ужас.
Зад завоя се появи чакълестата алея. Алекс зави рязко и колата поднесе. Задницата изхвърча настрани и той отново ускори. Отпред видя къщите — у Кейти светеше. Нямаше и следа от колата на Кевин и Алекс въздъхна с облекчение — едва тогава усети, че е притаил дъх.
Кевин чу бученето на приближаващия се двигател по чакълестия път и сепнато се събуди.
Реши, че е полицията, и механично се пресегна за пистолета с осакатената си ръка. Изкрещя от болка и объркан установи, че оръжието го няма. Беше на предната седалка, но вече го нямаше и Кевин нищичко не проумяваше.
Излезе от колата и тръгна по пътя. Появи се джипът, онзи от паркинга пред магазина, дето едва не го уби. Спря и отвътре изскочи Ерин. Отначало той не можеше да повярва на късмета си, но после си спомни, че тя живее тук и че точно по тази причина е дошъл и той.
Здравата му ръка силно трепереше, докато отваряше багажника и вадеше лоста. Видя как Ерин и любовникът й хукват към верандата. Олюля се и закуцука към къщата, но не искаше да спира, понеже Ерин му беше съпруга, той я обичаше, а прошареният мъж трябваше да умре.
Алекс спря рязко пред къщата и двамата едновременно изскочиха и хукнаха към вратата, викайки децата по име. Кейти още стискаше пистолета. Стигнаха до входната врата точно когато Джош отвори, а Алекс грабна сина си в мига, в който го зърна. Кристен се показа иззад дивана и също се спусна към тях. Алекс разпери ръце, за да прегърне и нея, и с лекота я пое. Кейти просто стоеше вътре до вратата и в очите й бликнаха сълзи на облекчение. Кристен протегна ръчички към нея и тя пристъпи и прие прегръдката в изблик на сляпо щастие.
Потънали в прилива на силните чувства, те не забелязаха Кевин, който застана на прага, вдигнал лоста. Той замахна силно и Алекс рухна на пода, а децата политнаха назад и паднаха до стената, ужасени и шокирани.
Кевин чу доволно глухия удар на лоста, усети вибрацията в ръката си. Прошареният лежеше свит на пода, а Ерин пищеше.
В този момент Алекс и децата бяха единственото, което имаше значение за нея, и Кейти инстинктивно се хвърли към Кевин и го избута навън през вратата. Верандата имаше само две стъпала, но бяха достатъчни — той се катурна заднишком в пръстта.
Кейти се завъртя.
— Заключете вратата! — провикна се тя и този път първа реагира Кристен, нищо че пищеше.
Лостът беше паднал отстрани, а Кевин се мъчеше да се търкулне настрани и да се изправи. Кейти вдигна пистолета и го насочи към него, когато той най-сетне стъпи на крака, олюля се и едва не падна с пребледняло лице. Явно не виждаше ясно, а Кейти усети как очите й се пълнят със сълзи.
— Някога те обичах — отрони тя. — Омъжих се за теб, защото те обичах.
Кевин си помисли, че това е Ерин, но косата й беше къса и тъмна, а Ерин беше руса. Кракът му се плъзна напред и той едва не падна отново. Тя защо му говореше такива работи?