— Защо започна да ме удряш? — кресна му тя. — Не знаех, че не би могъл да престанеш, колкото и да обещаваш.
Ръката й трепереше, а пистолетът й се струваше много, много тежък.
— Удари ме по време на медения ни месец, защото си бях забравила очилата до басейна…
Гласът беше на Ерин и той се усъмни дали не сънува.
— Обичам те — изломоти Кевин. — Винаги съм те обичал. Не проумявам защо ме напусна.
Тя усети, че в гърлото й се надигат ридания и я задушават. Думите й рукнаха като поток, неудържими и нелогични, плод на стаявана с години мъка:
— Не ми позволи да се науча да шофирам, нито да имам приятели, криеше парите и ме принуждаваше едва ли не да прося. Защо смяташе, че можеш да ми го причиняваш? Аз ти бях съпруга и те обичах!
Кевин едва се държеше на крака. От пръстите му капеше лепкава кръв, разсейваше го. Искаше да поговори с Ерин, искаше да я намери, но това тук не беше реално. Той спеше, Ерин беше до него в леглото и се намираха в Дорчестър. После мислите му направиха скок, той се озова в някакъв мръсен апартамент и някаква жена плачеше.
— По челото му имаше сос от пицата — избъбри и залитна напред. — На момчето, което беше застреляно, обаче майката падна по стълбите и ние арестувахме гърка.
Кейти не разбираше какви ги дрънка Кевин, не проумяваше какво иска от нея. Изпитваше към него омраза, трупана с години.
— Готвех ти и ти чистех, но нищо нямаше значение! Ти само пиеше и ме удряше!
Той се олюляваше, сякаш всеки момент ще падне. Думите му бяха заваляни и неразбираеми.
— В снега нямаше следи от стъпки. Обаче саксиите бяха счупени.
— Трябваше да ме пуснеш да си отида! Не биваше да ме търсиш! Не трябваше да идваш тук! Защо просто не ме пусна? Никога не си ме обичал!
Кевин се метна към нея, но този път посегна към пистолета и се опита да го избие от ръката й. Обаче силите му бяха изчерпани и тя успя да задържи оръжието. Той се опита да я хване, но изкрещя от болка, когато осакатената му ръка докосна нейната. Инстинктивно я блъсна с рамо и я запрати отстрани на къщата. Трябваше да й вземе пистолета и да го опре в слепоочието й. Втренчи се в нея с ококорени и пълни с омраза очи, придърпа я към себе си и се пресегна към пистолета със здравата си ръка, притиснал тялото й с цялата си тежест.
Усети цевта под пръстите си и механично потърси спусъка. Помъчи се да избута оръжието към нея, но то не се движеше накъдето трябва и сочеше надолу.
— Обичах те! — изхълца тя, борейки се с него с всяка капка ярост и решителност, които й бяха останали, и усети, че нещо отстъпва на заден план, и за миг възвърна бистротата на мисълта си.
— В такъв случай не биваше да ме напускаш — прошепна той и от устата му се разнесе силен дъх на алкохол. Дръпна спусъка и оръжието изтрещя силно — всичко вече бе към края си. Тя щеше да умре, понеже той я предупреди, че ще я намери и ще я убие, ако избяга отново. Че ще убие всеки друг мъж, който я обича.
Странното обаче беше, че Ерин не падна, дори не трепна. Просто го гледаше с пламналите си зелени очи, приковали немигащо неговия поглед.
И тогава той усети нещо, някакво парене в корема, огън. Левият му крак се огъна и макар да се помъчи да остане прав, тялото вече не го слушаше. Строполи се на верандата, притиснал корема си с ръка.
— Върни се при мен, моля те — прошепна той.
От раната между пръстите му рукна кръв. Кевин виждаше горе Ерин ту ясно, ту размазано. С руса коса, после пак с кестенява. Видя я каквато бе по време на медения им месец, с бански, преди да забрави слънчевите си очила, и беше толкова красива, че той не проумяваше защо се е съгласила да се омъжи за него. Красива. Винаги е била страшно красива, помисли си, после отново почувства умора. Дишаше накъсано, после му стана студено, страшно студено, и целият се разтрепери. Въздъхна още веднъж, а звукът бе сякаш от изпуснат от гума въздух. Гърдите му престанаха да се надигат. Очите му останаха широко отворени, невиждащи.
Кейти се надвеси над него разтреперана. Не, помисли си тя, за нищо на света не бих тръгнала с теб.
Кевин обаче не разбра какво си помисли тя, понеже него вече го нямаше. Най-сетне всичко приключи. Наистина.
41
В болницата оставиха Кейти под наблюдение почти през цялата нощ, преди да я изпишат. След това тя остана в чакалнята на болницата, тъй като не искаше да си тръгне, преди да се увери, че и Алекс е добре.