Разтри слепоочията си, а мислите й трескаво препускаха в търсене на отговори. Спомни си, че Джо седеше на стълбите, когато Алекс я беше докарал. И той я беше видял…
Всъщност видя ли я?
Кейти се отдалечи от рушащата се къща. Джо беше реална. Нямаше начин да е плод на въображението й. Не си я беше измислила.
Само че Джо харесваше всичко, което правеше и самата тя: обичаше кафето си като нейното, хареса дрехите, които Кейти си купи, мнението й за служителите в ресторанта на Айвън беше досущ като нейното.
Десетина случайни подробности изведнъж започнаха да се трупат в мислите й и различни гласове се сблъскаха в главата й…
Тя живееше тук!
Но защо къщата е такава съборетина?
Двете заедно се любуваха на звездите!
Ти гледа звездите сама, затова още не знаеш имената на съзвездията.
Пихме вино в моята къща!
Ти изпи бутилката сама, затова така ти се зави свят.
Тя ми разказа за Алекс! Искаше двамата с него да се съберем!
Тя спомена името му едва след като ти вече го знаеше, а ти през цялото време проявяваше интерес към този мъж.
Тя е била психолог на децата.
И точно с това извинение ти така и не каза на Алекс за нея.
Но…
Но…
Но…
Отговорите започнаха бързо да й хрумват един по един: причината така и да не научи фамилията на Джо, нито да я види да кара кола… причината Джо нито веднъж да не я покани в дома си или да приеме предложението й да й помогне с боядисването… появата й като по чудо до Кейти по спортен екип…
Кейти усети, че нещо в нея рухва, когато всичко си дойде на мястото.
Внезапно си даде сметка, че Джо никога не е била тук.
43
В унес Кейти влезе в къщата си с несигурна крачка. Седна на люлеещия се стол и се загледа към къщата на Джо, чудейки се дали не е полудяла съвсем.
Знаеше, че децата често си имат въображаеми приятели, но тя не беше дете. Да, откакто беше пристигнала в Саутпорт, наистина беше изложена на огромен стрес. Сама и без приятели, непрекъснато озъртайки се през рамо, ужасена, че Кевин може да е наблизо — кой не би се тревожил? Но това достатъчно ли беше, че да предизвика появата на алтер его? Някои психиатри вероятно биха отговорил утвърдително, но Кейти не беше толкова сигурна.
Проблемът беше, че тя не искаше да го повярва. Не можеше да повярва, понеже усещането беше толкова реално… Спомняше си онези разговори, все още виждаше изражението на Джо, още чуваше смеха й. Спомените й за нея бяха толкова истински, колкото и спомените й за Алекс. Разбира се, той сигурно също не беше реален. Може би и него си бе въобразила. А също Кристен и Джош. Може би лежеше вързана за леглото в някоя лудница, потънала в цял един измислен от самата нея свят. Поклати глава, безсилна и объркана, но все пак…
Още нещо я гризеше отвътре, но не можеше да определи точно какво. Сякаш пропускаше нещо. Нещо важно.
Колкото и да се опитваше, не успя да установи какво е. Събитията от последните няколко дни бяха изпили силите й и я бяха напрегнали. Вдигна поглед. По небето вече се стелеше здрач и температурите падаха. Близо до дърветата се бе появила мъгла.
Кейти отмести поглед от къщата на Джо — така я наричаше винаги, каквото и да говореше това за умственото й състояние — пресегна се към писмото и го разгледа. Пликът не беше надписан.
Имаше нещо плашещо в неотвореното писмо, макар да не беше сигурна точно какво. Може би се дължеше на изражението на Алекс, когато й го подаде… Тя усети, че той е не просто сериозен, но и че това е много важно за него, и се запита защо не й е казал нищо по въпроса.
Не знаеше, но скоро щеше да се стъмни и съзнаваше, че не разполага с достатъчно време. Обърна плика и разчупи печата. На избледняващата светлина тя плъзна ръка по жълтите листове, преди да ги разгърне. Най-накрая се зачете:
„До жената, която съпругът ми обича
Сигурно ще ти се стори необичайно, докато четеш тези страници, но повярвай ми, за мен е също толкова необичайно, че ги пиша. Но пък нищо, свързано с това писмо, не е нормално. Искам да ти кажа толкова много неща… и когато се наканих да ти пиша, всичко ми се струваше съвсем ясно. Сега обаче се измъчвам и не знам откъде да започна.
Нека да започна така: убедена съм, че във всеки живот настъпва безспорен момент на промяна, някакви обстоятелства, които внезапно променят всичко. За мен това беше запознанството с Алекс. Не знам кога и къде ще четеш писмото, но след като го четеш, това означава, че той те обича. Означава също, че иска да сподели живота си с теб, а ако не друго, това неизменно ще бъде общото помежду ни.