Попитай него, бе отвърнала Джо. Явно знаеше, че съпругата му е починала, но нищо не й спомена. Странно.
Алекс не забеляза, че мислите й са се зареяли някъде.
— Благодаря — отвърна той глухо. — Тя беше страхотен човек. Щеше да ти допадне.
По лицето му пробяга тъжен копнеж.
— Както и да е, тя много ценеше стопанството. Отглеждат биопродукти и берат реколтата на ръка. Обикновено продукцията им се разпродава за броени часове, но аз ти отделих малко, в случай че решиш да опиташ. Една вегетарианка ще оцени тези зеленчуци, уверявам те.
Тя примигна и го погледна:
— Защо мислиш, че съм вегетарианка?
— Не си ли?
— Не.
— О! — възкликна Алекс и пъхна ръце в джобовете си. — Сбъркал съм.
— Няма значение, обвинявали са ме и в по-лоши неща.
— Съмнявам се.
Недей, каза си Кейти.
— Добре — кимна тя. — Ще взема зеленчуците. И ти благодаря.
6
Докато Кейти пазаруваше, Алекс се навърташе край касата и я наблюдаваше с ъгълчето на очите си. Подреди плота, нагледа Джош, хвърли око на рисунката на Кристен и отново подреди плота, правейки всичко по силите си да изглежда зает.
Беше се променила през последните седмици. Имаше наченки на слънчев загар и свежата й кожа блестеше. Освен това вече не се държеше толкова плашливо в негово присъствие и днешният ден беше чудесен пример. Е, не беше лумнал невиждан огън след искрата от разговора им, но беше някакво начало, нали?
Начало на какво обаче?
Той бе усетил веднага, че тя е в беда, и инстинктивната му реакция беше да помогне. Разбра, че тя бе красива въпреки подстрижката и обикновените дрехи. Но всъщност истински се бе трогнал от начина, по който бе утешила Кристен след падането на Джош във водата. Още по-трогателна беше реакцията на момиченцето му към Кейти. То бе протегнало ръчички към нея като към майка.
Гърлото му се стегна и това му напомни, че колкото на него му липсваше съпруга, толкова на децата им липсваше майка. Знаеше, че те скърбят, и се опитваше с всички сили да компенсира загубата им, но едва след като видя Кристен и Кейти заедно, осъзна, че тъгата е само част от чувствата на сина и на дъщеря му. Те бяха самотни досущ като него.
Разтревожи го фактът, че не го беше проумял по-рано.
Що се отнася до Кейти, тя беше същинска загадка за него. Липсваше нещо, което не му даваше мира. Наблюдаваше я и се питаше коя е тя всъщност и какво я води в Саутпорт.
Кейти стоеше близо до един от хладилниците и разгледаше стоките зад стъклото — нещо, което никога досега не бе правила. Взираше се леко смръщена и Алекс забеляза, че докато избира какво да купи, пръстите на дясната й ръка мърдат около безименния пръст на лявата, играейки си с несъществуващ пръстен. Жестът й предизвика у него нещо едновременно познато и отдавна забравено.
Това беше навик, тик, който бе забелязвал понякога през годините на служба в ДКР у жени с насинени и обезобразени лица. Седяха срещу него и не можеха да спрат да докосват пръстените си, сякаш бяха окови, привързващи ги към съпрузите им. Обикновено те отричаха, че мъжът ги удря, а в редките случаи, когато признаваха истината, твърдяха, че вината не е негова, че са го провокирали. Обясняваха, че са прегорили вечерята, че не са пуснали пералнята или че той е пил. И винаги, ама винаги същите тези жени се кълняха, че им се случва за пръв път и че не искат да повдигат обвинения, понеже това ще съсипе кариерата на мъжа им. Всеизвестно е, че армията наказва строго съпрузи с прояви на домашно насилие.
Някои обаче бяха различни — поне в началото — и твърдяха, че искат да повдигнат обвинения. Алекс се заемаше с доклада и ги изслушваше, докато го разпитваха защо документацията е по-важна от ареста. От прилагането на закона. Той така или иначе написваше доклада и им прочиташе собствените им думи, преди да ги помоли да подпишат. Понякога точно тогава смелостта им секваше и под гневната маска Алекс зърваше ужасената жена отдолу. Много от тях в крайна сметка не подписваха доклада, а дори и тези, които подписваха, бързо променяха мнението си, когато привикаха съпрузите им. Случаите се придвижваха по каналния ред независимо от решението на съпругата. Но по-късно, когато жената откажеше да свидетелства, наложеното наказание беше нищожно. Алекс се убеди, че само жените, които предявят обвинения, успяват да се освободят, защото всъщност животът им приличаше на затвор, нищо че мнозинството от тях не го признаваха.