Нямаше обаче друг начин да избягат от ужаса в живота си, макар че след всичките години работа Алекс познаваше само една жена, която действително бе успяла да го постигне. Беше разговарял с нея веднъж и тя пое по познатия път на отричането и на самообвиненията. Няколко месеца по-късно обаче той узна, че жената е избягала. Не при близките си и не при приятели, а някъде другаде, където дори съпругът й не можеше да я намери. Изпаднал в ярост, че съпругата му го е напуснала, той си беше изпуснал нервите след дълга пиянска нощ и беше размазал от бой един военен полицай. Накрая се озова в Левънуърт, а Алекс помнеше колко доволно се беше усмихнал, когато научи новината. Усмихваше се и щом си помислеше за съпругата на този тип, браво на нея!
Сега, докато наблюдаваше как Кейти си играе с несъществуващия си пръстен, той усети как инстинктите му на следовател се разбуждат. Имала е съпруг, каза си той, съпругът е липсващата брънка. Или все още беше омъжена, или не беше, но интуицията му категорично подсказваше, че тя все още се страхува от мъжа си.
Небето се разцепи, докато Кейти се пресягаше към кутия крекери. Блесна мълния и няколко секунди след това изтрещя гръмотевица, която отзвуча със силен и гневен грохот. Джош влетя в магазина секунди преди да рукне пороят, стиснал в ръка кутията с рибарските си такъми и въдицата. Лицето му беше зачервено, дишаше учестено като бегач на финалната права.
— Здрасти, тате.
Алекс вдигна поглед:
— Хвана ли нещо?
— Пак само един морски вълк. Същият, който хващам винаги.
— Ще се видим след малко за обяд, става ли?
Джош хлътна в склада и Алекс го чу да трополи нагоре по стълбите към жилището им.
Навън валеше проливно и вятърът мяташе водни завеси към прозорците. Клоните се огъваха на вятъра, прекланяха се пред по-висшата сила. Светкавица озари тъмното небе, гръмотевица изтрещя достатъчно силно, за да разтресе стъклата. Алекс видя как в другия край на магазина Кейти се присвива уплашено, забеляза изписания по лицето й ужас и изненада и се зачуди дали някога съпругът й я е виждал такава.
Вратата на магазина се отвори и вътре се втурна мъж, който остави мокра диря по стария дъсчен под. Новодошлият отърси струйките от ръкавите си и кимна на Алекс, преди да се запъти към грила.
Кейти отново се обърна към рафта с крекерите. Нямаше голям избор, само „Солтинес“ и „Риц“, единствените два вида, които се продаваха редовно, и тя си избра „Риц“.
Подбра обичайните продукти и понесе кошницата си към касовия апарат. След като маркира всичките й покупки, Алекс тупна торбата, която бе оставил върху плота по-рано.
— Да не забравиш зеленчуците.
Тя погледна към касовия бон:
— Сигурен ли си, че ги маркира?
— Разбира се.
— Понеже сумата е почти същата като преди.
— Давам ти ги по цени на едро.
Тя се намръщи и се зачуди дали да му повярва, но накрая бръкна в плика. Извади един домат и го поднесе към носа си.
— Хубаво мирише.
— Снощи ги опитах. Страхотни са с малко сол, а на краставиците пък нищо не им трябва.
Кейти кимна, но без да откъсва поглед от вратата. Вятърът я блъскаше на гневни тласъци. Вратата изскърца и се открехна под напора на стихията да нахлуе вътре. Светът от другата страна на стъклото се бе превърнал в мъгляво петно.
Хората не бързаха да си тръгват от грила. Алекс ги чуваше да говорят, че ще изчакат бурята да отмине.
Кейти си пое въздух, сякаш да почерпи сили, и посегна към торбите си.
— Госпожице Кейти! — провикна се Кристен почти паникьосано. Изправи се и размаха рисунката, която оцветяваше. Вече я беше откъснала от книжката. — За малко да си забравиш рисунката.
Кейти се пресегна да я вземе и лицето й светна, докато я разглеждаше. Алекс забеляза, че поне за миг всичко друго на света бе забравено.
— Красива е — промърмори Кейти. — Нямам търпение да си я окача.
— Ще ти оцветя още една, когато дойдеш следващия път.
— Много ще се радвам.
Кристен грейна и отново се настани на масата. Кейти уви рисунката на руло, като се постара да не я измачка, и я пъхна в торбата. Светкавицата и гръмотевицата изтътнаха почти едновременно този път. По земята забарабаниха дъждовни капки и паркингът се превърна в море от локви. Небето притъмня като северно море.
— Имаш ли представа колко ще продължи бурята? — попита Кейти.
— Доколкото чух, почти през целия ден — отговори Алекс.