Бурята се разрази с пълна сила и тъй като не даваше никакви признаци, че се кани да утихне, не можеше и дума да става за занимания на открито. Би могъл да ги заведе на кино, обаче не даваха нищо, което да заинтересува и двамата. А би могъл просто да ги остави да се позабавляват малко сами. Знаеше, че много родители постъпват по този начин. От друга страна, децата му бяха още малки, прекалено малки, за да ги оставя да се оправят сами. И което бе още по-важно, те бездруго често оставаха сами, импровизираха си забавления просто защото той прекарваше много време в магазина. Алекс се замисли какви варианти има, докато печеше сандвичи със сирене, но скоро мислите му се отклониха към Кейти. Тя очевидно се стараеше да не се набива на очи, но той съзнаваше, че това е почти невъзможно в град като този. Беше твърде привлекателна, за да се слее с тълпата, освен това, когато хората научеха, че тя навсякъде ходи пеша, неизбежно щяха да започнат да говорят и да задават въпроси за миналото й.
А на него не му се искаше да става така. Не по себични причини, а защото Кейти имаше право на живота, който беше дошла да търси. На нормален живот. На простички удоволствия, каквито повечето хора приемат за даденост: на възможността да ходи където си поиска и когато си поиска и да живее в дом, в който се чувства сигурна и в безопасност. Освен това трябваше да се придвижва някак.
— Ей, деца — повика ги той, докато разпределяше сандвичите по чиниите. — Хрумна ми една идея. Хайде да направим нещо за госпожица Кейти.
— Добре! — съгласи се Кристен.
Джош просто кимна, сговорчив както обикновено.
7
Погнат от вятъра дъжд вилнееше по тъмното небе на Северна Каролина и заливаше прозорците с цели реки. По-рано следобед, докато Кейти переше дрехите си в мивката и след като закачи рисунката на Кристен на хладилника, таванът в дневната прокапа. Тя подложи тенджера и вече два пъти я беше изливала. Смяташе сутринта да звънне на Бенсън, но се съмняваше, че той веднага ще дойде да поправи теча. Ако изобщо дойдеше, разбира се.
В кухнята си отряза две малки кубчета сирене чедър и ги загриза, докато се въртеше из къщата. В жълта пластмасова чиния сложи крекерите и нарязаните домати и краставици, но не успя да ги подреди, както й се искаше. Нищо не изглеждаше така, както й се искаше. В предишния си дом имаше красива дървена табла и сребърен нож за сирене с гравиран образ на кардинал, а също и пълен сервиз винени чаши. Имаше черешова маса за хранене и фини пердета на прозорците, но тук масата се клатушкаше, столовете бяха различни, нямаше пердета и двете с Джо щяха да пият вино от кафени чаши. Колкото и ужасен да беше животът й, тя обичаше да си събира вещи за домакинството, но заедно с всичко останало, на което бе обърнала гръб, и на тях сега гледаше като на врагове, изменници, преминали на страната на противника.
През прозореца видя една от лампите на Джо да угасва. Запъти се към входната врата. Отвори я и загледа как Джо прецапва през локвите, стиснала в едната си ръка чадър, а в другата — бутилка вино. Още няколко тежки стъпки и ето я на верандата с жълта мушама, от която капеше вода.
— Сега разбирам как се е чувствал Ной. Гледай каква буря само! Цялата ми кухня е в локви.
Кейти направи знак назад през рамо:
— При мен тече в дневната.
— Е, дом, скъп дом. Заповядай — подаде й Джо бутилката вино. — Както ти обещах. И повярвай, ще имам нужда.
— Тежък ден?
— Представа си нямаш.
— Заповядай, влез.
— Ще оставя мушамата си тук, иначе локвите в дневната ти ще станат две — каза Джо и свали дъждобрана. — За секунди станах вир-вода.
Тя метна връхната си дреха и чадъра на единия люлеещ се стол и тръгна след Кейти към кухнята.
Кейти остави виното върху плота и докато Джо се приближаваше към масата, отвори едно чекмедже до хладилника. Извади ръждясало швейцарско армейско ножче и издърпа тирбушона.
— Чудесно! Цял ден не съм слагала залък в устата си!
— Заповядай. Как се справи с боядисването?
— Ами боядисах дневната. Обаче след това денят ми не беше особено успешен.
— Какво се случи?
— После ще ти разкажа. Най-напред трябва да пийна вино. Ами ти? Какво прави?
— Нищо особено. Отскочих до магазина, почистих, изпрах.
Джо се настани на масата и си взе един крекер.
— Направо мемоари да напишеш!
Кейти се засмя и завъртя тирбушона.