— О, да, много вълнуващо.
— Искаш ли аз да опитам?
— Мисля, че ще се справя.
— Добре — подсмихна се Джо. — Понеже съм гостенка и очаквам да ме глезиш.
Кейти стисна бутилката между краката си и тапата излезе с едно звучно „пук“.
— Сега сериозно — благодаря ти, че ме покани — въздъхна Джо. — Нямаш представа с какво нетърпение очаквах тази вечер.
— Наистина ли?
— Не го прави.
— Какво? — попита Кейти.
— Не се преструвай, че си учудена от желанието ми да дойда. Да се опознаем на бутилка вино. Така правят приятелките — изви Джо едната си вежда. — А, между другото, ако се чудиш дали наистина сме приятелки и доколко добре се познаваме, повярвай ми: да, такива сме, категорично. Смятам те за своя приятелка.
Замълча, за да даде на Кейти време да осъзнае думите й.
— А сега защо не сипеш малко вино?
Привечер бурята най-сетне поутихна и Кейти отвори прозореца на кухнята. Температурата беше паднала и въздухът беше хладен и чист. От земята се надигаха струйки мъгла, бухнали облаци пропълзяваха пред луната и пораждаха в еднаква мяра светлина и сянка. От сребристи листата ставаха черни, а после отново сребристи и трептяха на вечерния бриз.
Кейти лениво се наслаждаваше на виното, на вечерния повей и на непринудения смях на Джо. Харесваше й всяка хапка от маслените солени бисквити и острото пикантно сирене и си спомняше как бе гладувала някога. Преди беше слабичка като изсъхнала вейка.
Мислите й блуждаеха безцелно. Мислеше за родителите си, не за трудните времена, а за хубавите мигове, когато демоните спяха: когато майка й приготвяше яйца с бекон и уханието им изпълваше къщата, а Кейти виждаше как баща й се понася плавно към нея. Повдигаше косата й и я целуваше отстрани по шията, а тя се смееше. Веднъж баща й ги заведе в Гетисбърг. Хвана Кейти за ръце, докато се разхождаха, и тя още помнеше рядкото усещане за сила и нежност от докосването му. Беше висок и широкоплещест мъж с тъмнокестенява коса и беше ходил в Япония, Корея и Сингапур, макар да не разказваше почти нищо друго за преживелиците си.
Майка й беше дребничка и руса. Някога бе участвала в конкурс за красота и беше заела второ място. Обичаше цветя, а пролетно време садеше луковици в керамични саксии, които изнасяше в двора. Лалета и нарциси, виолетки и божури цъфтяха толкова ярко, че Кейти усещаше почти физическа болка в очите. Когато се местеха, подреждаха саксиите на задната седалка и ги пристягаха с коланите. Докато чистеше, майка й често си тананикаше песни от детството си, някои на полски, а Кейти я слушаше скришно от другата стая и се мъчеше да проумее думите.
Във виното, което пиеха двете с Джо, се долавяха нотки на дъб и на кайсии. Беше чудесно на вкус. Кейти допи чашата си и Джо й наля още една. Изкискаха се, когато една мушица затанцува около крушката над мивката, пърхайки с крилца едновременно решително и объркано. Кейти наряза още сирене и сипа крекери в чинията. Разговаряха за книги и за филми, а Джо изписка радостно при признанието на Кейти, че любимият й филм е „Животът е прекрасен“, и я увери, че това е и нейният любим филм. Кейти помнеше, че като по-малка беше поискала от майка си звънче, за да помогне на ангелите да получат крилете си. Тя допи втората си чаша вино с усещането, че се носи лека като перце на летен ветрец.
Джо почти не я разпитваше. Не задълбаваха в сериозни теми и Кейти отново си помисли, че й е провървяло да я има за компания. Когато светът от другата страна на прозореца се посребри, двете излязоха на предната веранда. Кейти усети, че леко се олюлява, и се хвана за перилата. Отпиваха от виното, докато облаците продължаваха да се разкъсват и най-неочаквано небето се изпълни със звезди. Кейти посочи Голямата мечка и Полярната звезда, познаваше само тях, обаче Джо назова десетки други. Кейти съзерцаваше небето удивено, смаяна от познанията й за съзвездията, но в един момент обърна внимание на имената, които Джо изреждаше:
— Ето това съзвездие се казва Елмър Фъд, а онова там, точно над бора, е Дафи Дък.
Когато Кейти най-накрая осъзна, че Джо знае за звездите точно толкова малко, колкото и самата тя, приятелката й се разкиска като палаво дете.
Кейти се върна в кухнята, наля остатъка от виното и отпи. То затопли гърлото и замая главата й. Мушицата продължаваше да танцува около лампата, но ако Кейти опиташе да се вгледа по-внимателно, мушиците й се струваха две. Почувства се щастлива, в безопасност и отново си помисли колко приятна вечер е прекарала.