Имаше приятелка, истинска приятелка, която се смееше и се шегуваше със звездите, и Кейти не знаеше да се смее ли, или да плаче, понеже отдавна не бе преживявала нещо толкова неподправено и естествено.
— Добре ли си? — попита Джо.
— Добре съм — отвърна тя. — Мислех си колко ми е приятно, че си ми на гости.
Джо я изгледа и отсъди:
— Май си се понапила.
— Май си права — съгласи се Кейти.
— Ами добре тогава. Какво ти се прави? Явно си на градус и готова за забавления.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Прави ли ти се нещо специално? Да отидем в града, да си намерим някое вълнуващо местенце?
— Не — поклати глава Кейти.
— Не ти се среща с хора.
— По-добре ми е сама.
Джо плъзна пръст по ръба на чашата, преди да заговори:
— Повярвай ми, никой не е по-добре сам.
— Аз съм.
Джо поразмисли над отговора й и се приведе към нея:
— Значи искаш да ми кажеш, че ако имаш храна, покрив над главата, дрехи и всичко останало, необходимо за да оцелееш, ще предпочетеш да си сама на пустинен остров насред морето съвсем самичка, завинаги, до края на живота си? Ама честно!
Кейти примигна, мъчейки се да се фокусира върху Джо.
— Защо мислиш, че няма да ти отговоря честно?
— Защото всеки лъже. Това е част от живота в обществото. Не ме разбирай погрешно, смятам, че това е необходимо. Последното, което човек би пожелал, е да живее в общество, където цари повсеместна честност. Представяш ли си само какви ще бъдат разговорите? Ти си нисък и дебел, казва един, а другият му отговаря: знам, ама ти пък вониш. Нищо няма да се получи. Затова хората просто пропускат да казват истината. Разказват ти по-голямата част от историята… и от опит знам, че онова, което пропускат, често е най-важната част. Хората крият истината, защото се страхуват.
Като чу думите на Джо, Кейти се почувства така, сякаш някой докосва сърцето й с пръст. Изведнъж й стана трудно да диша.
— За мен ли говориш? — попита тя дрезгаво най-сетне.
— Не знам. За теб ли говоря?
Кейти усети как леко пребледнява, но преди да успее да отговори, Джо се усмихна:
— Всъщност имах предвид днешния си ден. Нали ти споменах, че имах тежък ден? Е, това, което ти обясних преди малко, е само част от проблема. Изпадам в безизходица, когато хората не казват истината. Как да им помагам, ако премълчават разни неща, ако не знам какво се случва всъщност?
Кейти усети как нещо се завърта и стяга в гърдите й.
— Може би им се иска да говорят за това, но знаят, че с нищо не би могла да им помогнеш — прошепна тя.
— Винаги има нещо, което мога да направя.
На лунната светлина, която проникваше през прозореца на кухнята, кожата на Джо искреше лъчисто бяла, сякаш никога не бе излизала на слънце. От виното на Кейти й се струваше, че стаята се движи, че стените се изкривяват. Усещаше как в очите й бликват сълзи и единствената й мисъл бе да успее да ги овладее. Устата й пресъхна.
— Не винаги — прошепна Кейти и се обърна към прозореца. Отвън луната беше увиснала ниско над дърветата. Кейти преглътна и изведнъж се почувства така, сякаш се наблюдава от другия край на стаята. Виждаше как седи на масата заедно с Джо, а когато заговори, това сякаш не беше нейният глас: — Преди време имах приятелка. Бракът й беше ужасен, но не можеше да говори за това с никого. Мъжът й я биел. В началото тя го предупредила, че ако се случи отново, ще го напусне. Той обещал да не го прави повече и тя му повярвала. Само че след това положението се влошило: вдигал ръка, например, ако вечерята е изстинала или когато веднъж споменала, че гостувала на съсед, който минал покрай тях, докато разхождал кучето си. Просто си побъбрили, обаче вечерта съпругът й я блъснал в огледалото.
Кейти забоде поглед в пода. Линолеумът в ъглите се белеше, но тя не знаеше как да го оправи. Беше опитала да го залепи, но лепилото не свърши работа и ъглите отново се подвиха нагоре.
— Винаги й се извинявал, а понякога дори плачел заради синините, които оставял по ръцете, краката и гърба й. Твърдял, че се мрази за онова, което е сторил, но веднага след това заявявал, че тя си го е заслужила. Че ако е внимавала повече, нямало да се случи. Че ако постъпвала предпазливо, а не толкова глупаво, той нямало да избухва така. Тя опитала да се промени. Страшно се стараела да бъде по-добра съпруга и да прави всичко, както го иска той, но все не било достатъчно.