Кейти усети как сълзите напират в очите й и макар да се помъчи да ги възпре, те се търкулнаха по бузите й. Джо седеше неподвижно от отсрещната страна на масата и я наблюдаваше, без да продума.
— А тя толкова го обичала! Отначало той се държал мило с нея. Карал я да се чувства в безопасност. Вечерта, когато се запознали, била на работа, а след смяната двама мъже тръгнали подире й. Щом завила зад ъгъла, единият й се нахвърлил и запушил устата й с ръка. Помъчила се да се откопчи, но мъжете били много по-силни и тя просто не знаела какво щяло да се случи, ако бъдещият й съпруг не се появил иззад ъгъла и не повалил единия нападател на земята с удар по тила. След това сграбчил другия, запратил го към стената и всичко приключило. За нула време. Помогнал й да се изправи, изпратил я до вкъщи и на следващия ден я поканил на кафе. Бил мил и се държал с нея като с принцеса чак докато заминали на сватбено пътешествие.
Кейти съзнаваше, че не бива да разказва на Джо тези неща, но просто не можеше да спре.
— Приятелката ми на два пъти опитала да се махне. Единия път се върнала сама, понеже нямала къде другаде да отиде. Когато избягала втория път, си помислила, че най-сетне е свободна. Той обаче я намерил и я замъкнал обратно у дома. Вкъщи я пребил от бой, допрял пистолет до главата й и я заплашил, че избяга ли отново, ще я убие. Щял да убие всеки мъж, към когото проявяла интерес. И тя му повярвала, понеже вече се беше убедила, че е луд. Оказала се в капан. Той не й давал никакви пари, не й позволявал да излиза от вкъщи. Минавал с колата покрай къщата им, когато би трябвало да е на работа, само за да се увери, че тя е там. Следял телефонните разпечатки и се обаждал непрекъснато, не й позволил да си изкара шофьорска книжка. Когато веднъж се събудила посред нощ, го заварила да стои надвесен над леглото и просто да я гледа. Бил пиян и отново държал в ръка пистолет, а тя толкова се уплашила, че успяла само да го помоли да си легне в леглото. Но в този момент осъзнала, че ако остане, съпругът й в крайна сметка ще я убие.
Кейти избърса очи с хлъзгави от сълзите пръсти. Почти не можеше да диша, но думите продължиха да се изливат:
— Започнала да краде пари от портфейла му. Не повече от един-два долара, иначе щял да забележи. Обикновено той заключвал портфейла си през нощта, но понякога забравял. Много дълго събирала парите, необходими й да избяга. Понеже точно това трябвало да направи. Да избяга. Да отиде някъде, където той никога няма да я намери, знаела, че съпругът й няма да се откаже да я търси. Не можела да каже на никого, понеже нямала близки, а от полицията със сигурност нямало да предприемат нищо. Само да заподозрял нещичко, съпругът й щял да я убие. Затова тя крадяла и спестявала всяка монета, която намерела между възглавниците на дивана и в пералнята. Криела парите в найлонов плик под една саксия и всеки път, щом мъжът й излезел на двора, била напълно сигурна, че той ще намери парите. Много дълго събирала, но й трябвали достатъчно средства, за да замине толкова надалеч, че той никога да не я открие, а тя да започне начисто.
Не беше усетила кога се е случило, но си даде сметка, че вече не се наблюдава сякаш от другия край на стаята, а Джо е хванала ръката й. Усещаше соления вкус на устните си и имаше чувството, че душата й изтича. Отчаяно копнееше за сън.
Джо прикова погледа й в настъпилото мълчание.
— Приятелката ти е много смела — тихо рече тя.
— Не, приятелката ми живее в непрекъснат страх — възрази Кейти.
— Точно в това се изразява смелостта. Ако не беше уплашена, изобщо нямаше да й трябва смелост. Възхищавам се от постъпката й.
Джо стисна леко ръката на Кейти.
— Мисля, че приятелката ти много ми допада. Радвам се, че ми разказа за нея.
Кейти отмести поглед и се почувства изцедена, без капчица сила.
— Може би не трябваше да го правя.
— На твое място не бих се тревожила — сви рамене Джо. — Ще се увериш, че умея да пазя тайни. Особено когато става дума за хора, които не познавам, нали?
— Да — кимна Кейти.
Джо остана в къщата още един час, но насочи разговора към безопасни теми. Кейти й разказа за работата си в ресторанта на Айвън и за някои клиенти, които започваше да опознава. Джо я попита как най-лесно да махне боята под ноктите си. След като виното свърши, световъртежът на Кейти поотшумя и на негово място се появи изтощението. Джо също започна да се прозява и двете се надигнаха от масата. Джо й помогна да разчисти, макар че нямаше много за вършене, освен да измият няколко чинии, и после Кейти я изпрати до вратата.