Джо излезе на верандата и спря:
— Мисля, че сме имали посетител — оповести тя.
— Какви ги говориш?
— На дървото ти има облегнато колело.
Кейти я последва навън. Светът извън жълтия кръг светлина от верандата беше тъмен и силуетите на далечните борове й заприличаха на назъбения ръб на черна дупка. Светулките подражаваха на звездите — примигваха и проблясваха, а Кейти се взря с присвити очи и установи, че Джо има право.
— Чие е колелото? — попита тя.
— Не знам.
— Чу ли някой да се приближава?
— Не, но според мен е донесено за теб. Виж там — посочи Джо. — Това на кормилото не е ли панделка?
Кейти примижа и забеляза панделката. Женски велосипед, с телени кошници от двете страни на задната гума и още една отпред. Около седалката хлабаво беше навита верига, а ключът още беше в катинара.
— Че кой ще ми подарява колело?
— Не питай мен. Знам толкова, колкото и ти.
Излязоха на верандата. Локвите почти бяха изчезнали, водата беше попила в песъчливата почва, а тревата бе задържала влагата и когато Кейти тръгна по нея, намокри върховете на обувките си. Докосна велосипеда, а после и панделката, потърка я между пръстите си като търговец на платове. Под нея беше пъхната картичка и Кейти се пресегна да я вземе.
— От Алекс е — съобщи слисана.
— Алекс от магазина или друг Алекс?
— От магазина.
— Какво пише?
Кейти поклати глава, мъчейки се да проумее случилото се, после подаде листчето на Джо: „Струва ми се, че би ти харесало“.
Джо тупна бележката с пръст:
— Явно това означава, че той се интересува от теб, точно както и ти — от него.
— Не се интересувам от него.
— Не, разбира се — намигна Джо. — Защо да се интересуваш!
8
Алекс метеше пода край хладилниците, когато Кейти влезе в магазина. Допускаше, че тя ще дойде да говори с него за велосипеда рано сутринта. Облегна дръжката на метлата на стъклото, подпъхна ризата си и бързо прокара ръка през косата си. Кристен я беше чакала цяла сутрин и изникна още преди Кейти да затвори вратата.
— Здравей, госпожице Кейти! — поздрави я детето. — Получи ли колелото?
— Да. Благодаря — отвърна Кейти. — И точно затова съм тук.
— Здравата поработихме над него.
— Свършили сте чудесна работа. Татко ти тук ли е?
— Аха. Ето там — посочи момиченцето. — Идва.
Алекс видя как Кейти се обърна.
— Здравей, Кейти — поздрави той, но когато се доближи, тя скръсти ръце и каза:
— Може ли да поговорим навън за минутка?
Алекс долови хладината в гласа й и знаеше, че тя прави всичко по силите си да не издаде гнева си пред Кристен.
— Разбира се — отговори той и се запъти към вратата. Отвори я, последва посетителката си навън и се хвана, че оглежда с възхищение фигурата й, когато тя се запъти към колелото.
Кейти спря близо до Алекс и се извърна към него. В предната кошница беше чадърът, който й бе заел предния ден. Тя потупа седалката със сериозно изражение.
— Може ли да попитам какво става?
— Харесва ли ти?
— Защо си ми го купил?
— Не съм ти го купил.
— Но бележката… — примигна тя.
— От няколко години събираше прах в бараката. Повярвай ми, последното, което би ми хрумнало, е да ти купя велосипед.
— Не е там работата! — проблеснаха гневно очите й. — Непрекъснато ми даваш разни неща и вече трябва да престанеш. Не искам нищо от теб. Не ми трябва чадър, нито зеленчуци, нито вино. И колело не ми трябва.
— Тогава го дай на някого — вдигна рамене той. — Понеже и аз не го искам.
Тя замълча и Алекс видя как объркването й преминава в безсилие и безизходица. Накрая Кейти поклати глава и се обърна да си ходи. Преди да направи и една крачка, Алекс се прокашля:
— Преди да си тръгнеш, няма ли да бъдеш така добра поне да изслушаш обяснението ми?
Тя го измери ядосано с поглед през рамо.
— Няма значение.
— За теб може и да няма, но за мен има.
Кейти прикова очи в неговите, поколеба се и накрая сведе поглед. Въздъхна и той я покани с жест да седнат на пейката пред магазина. Беше я наместил там, между машината за лед и рафта с бутилки за пропан, на шега, понеже знаеше, че никой няма да я използва. Че кой ще седне да съзерцава някакъв паркинг и пътя отпред? За негова изненада обаче на пейката почти винаги имаше хора и единствената причина да е празна сега беше ранният час.