Кейти се поколеба, преди да приседне, а Алекс сплете пръсти в скута си.
— Не те излъгах, че колелото събира прах от няколко години. Беше на жена ми. Тя го обичаше и го караше непрекъснато. Веднъж отиде с него чак до Уилмингтън, но докато стигне дотам, се измори и се наложи да отида да я взема, макар че нямаше на кого да оставя магазина. Наложи се да затворя за няколко часа.
Той замълча.
— Тогава тя кара колелото за последен път. През нощта получи първия си пристъп и аз я откарах в болницата по спешност. След това състоянието й все повече се влошаваше и тя повече не се качи на колелото. Прибрах го в гаража, но щом го погледна, не мога да не си припомня онази ужасна нощ — поизправи се на мястото си Алекс. — Знам, че би трябвало вече да съм се освободил от това колело, но просто не можех да го дам на някого, който ще го покара веднъж-два пъти и после ще го зареже. Щеше ми се да отиде при човек, който ще го обича, както го обичаше самата тя. При някого, който ще го използва. Така би искала жена ми. Ако я познаваше, щеше да разбереш. Всъщност ти ми правиш услуга.
— Не мога да взема колелото на жена ти — обади се най-накрая Кейти глухо.
— Значи още настояваш да ми го върнеш?
Тя кимна, а той се приведе напред, опрял лакти на коленете си.
— Двамата с теб си приличаме много повече, отколкото смяташ. Аз на твое място бих направил същото. Не обичаш да дължиш нищо на никого. Искаш да си докажеш, че можеш да се справиш сама, нали?
Кейти понечи да отговори, но не каза нищо. Алекс наруши мълчанието:
— След смъртта на съпругата ми и аз бях като теб. Много дълго време. Хората се отбиваха в магазина и мнозина ме увещаваха да ги потърся, ако имам нужда от нещо. Повечето знаеха, че нямам близки тук, и бяха добронамерени, но аз не потърсих никого, понеже съм си такъв. Дори да се нуждаех от нещо, не знаех как да го поискам, но в повечето случаи даже не знаех какво искам. Знаех само, че съм опънал въжето докрай и — за да продължа метафората — че вися на косъм. Представи си само, изведнъж се оказа, че трябва да се грижа за две деца и за магазина сам-самичък, а тогава децата бяха по-малки и се нуждаеха от повече внимание, отколкото сега. И ето че един ден се появи Джойс — впери поглед в нея Алекс. — Запозна ли се вече с Джойс? Работи тук няколко следобеда седмично, включително в неделя, по-възрастна жена, която завързва разговор с всеки? Джош и Кристен я обожават.
— Не съм сигурна.
— Не е важно. Тя дойде един следобед някъде към пет часа и просто ми заяви, че ще се грижи за децата, докато аз прекарам следващите три седмици на плажа. Вече ми беше намерила къде да се настаня и ме отряза, че нямам право на мнение по въпроса, понеже ако продължавам така, ще получа нервен срив.
Алекс щипна носа си в опит да овладее спомените от онези дни.
— Отначало бях разстроен. Ставаше дума за моите деца, нали така? И що за баща ще бъда в очите на хората, ако си помислят, че не се справям със задълженията си? За разлика от всички други обаче, Джойс не ме попита дали се нуждая от нещо. Тя знаеше какво преживявам, затова просто се намеси и направи каквото смяташе за правилно. Докато се усетя, вече се бях запътил към морето. Оказа се права. Отначало бях същинска развалина. Но през следващите дни си правех дълги разходки, четях книги, спях и когато се върнах, се чувствах по-отпочинал от много време…
Алекс замълча под тежестта на изпитателния поглед на Кейти.
— Не разбирам защо ми разказваш всичко това.
Той се обърна към нея.
— И двамата знаем, че ако те бях попитал дали искаш колелото, щеше да кажеш „не“. Затова постъпих, както Джойс постъпи с мен — просто направих каквото смятам за редно. Защото се научих, че няма нищо лошо в това човек да приема малко помощ от време на време — кимна Алекс към колелото. — Вземи го, на мен не ми е нужно, а и признай, че така ще ти бъде много по-лесно да ходиш на работа и да се връщаш.
След няколко секунди раменете й се отпуснаха и Кейти се извърна към него с колеблива усмивка:
— Упражнява ли тази реч?
— Разбира се — помъчи се той да си придаде стеснителен вид. — Ще го вземеш, нали?
Тя се поколеба:
— Едно колело ще ми дойде добре — призна най-сетне. — Благодаря ти.
Двамата се смълчаха за дълго. Докато се любуваше на профила й, Алекс забеляза колко е красива, макар да имаше усещането, че самата тя не мисли така. Което само я правеше още по-привлекателна.