Алекс замълча и забеляза по устните на Кейти да играе усмивка.
— И? — попита тя.
— Въпреки това ми трябваха три часа, за да изкопча името и телефона й.
Кейти се засмя:
— Чакай да отгатна. Обадил си се още на следващия ден, нали? И си я поканил на среща.
— Как се досети?
— Такъв тип ми се струваш.
— Говориш като жена, която са сваляли неведнъж.
Тя сви рамене и остави въпроса отворен за тълкуване.
— И после какво стана?
— Защо искаш да ти разкажа това?
— Не знам — призна тя. — Обаче искам.
Алекс я изгледа изпитателно.
— Добре де — отсъди той накрая. — Та както ти вече се досети по някакъв вълшебен начин, поканих я на обяд, а после цял следобед разговаряхме. В края на седмицата й казах, че трябва да се оженим.
— Не може да бъде!
— Знам, че звучи налудничаво. Повярвай, на нея също й се стори безумие. Обаче аз просто… си знаех. Беше умна, мила, двамата имахме много общи неща и искахме едно и също от живота. Тя много обичаше да се смее, разсмиваше и мен… Наистина от нас двамата късметлията бях аз.
Океанският бриз продължаваше да тласка вълните към брега и те се разбиваха край глезените на Кейти.
— Сигурно и тя е смятала, че е късметлийка.
— Само защото успях да я заблудя.
— Съмнявам се.
— Защото и теб успявам да заблудя.
— Не вярвам — засмя се Кейти.
— Казваш го само защото сме приятели.
— Мислиш, че вече сме приятели, така ли?
— Да — прикова погледа й Алекс. — Не си ли съгласна?
По изражението й отсъди, че тази мисъл я изненадва, но преди Кейти да успее да отговори, Кристен доцапа до тях, стиснала пълна шепа с миди.
— Госпожице Кейти! — провикна се тя. — Намерих няколко наистина хубави!
Кейти се наведе:
— Я да видя!
Кристен протегна ръчичка и стовари мидите в дланта й, а после се извърна към Алекс:
— Ей, тате, може ли да започваме с барбекюто? Умирам от глад.
— Разбира се, миличка.
Алекс се спусна малко по-надолу по плажа, наблюдавайки как синът му се гмурка под вълните. Когато Джош се показа на повърхността, той направи фуния с ръцете си край устата и се провикна:
— Ей, Джош! Ще запаля въглените, така че след малко излизай!
— Сега ли? — провикна се Джош.
— След мъничко.
Дори от разстояние Алекс видя, че раменете на сина му увисват отчаяно. Кейти явно също го забеляза, понеже побърза да се намеси:
— Мога да остана тук, ако искаш — увери го тя.
— Наистина ли?
— Кристен ще ми покаже мидите си.
Алекс кимна и отново се обърна към Джош:
— Госпожица Кейти ще те наглежда, ясно? Не влизай много навътре!
— Добре — ухили се момчето до уши.
10
Малко по-късно Кейти поведе треперещата Кристен и развълнувания Джош обратно към одеялата, които Алекс беше разпънал. Грилът беше приготвен и въглените вече бяха побелели по ръбчетата.
Алекс разпъна и последните шезлонги върху одеялата и ги наблюдава, докато се приближаваха.
— Как беше водата?
— Страхотна! — отговори Джош. Косата му беше поизсъхнала и стърчеше във всички посоки. — Кога ще обядваме?
Алекс погледна въглените и отговори:
— След двайсетина минути.
— Може ли с Кристен пак да влезем във водата?
— Ама вие току-що излязохте. Защо не си починете няколко минути?
— Няма да плуваме, ще строим пясъчен замък — отговори Джош.
Алекс забеляза, че зъбите на Кристен тракат.
— Сигурна ли си, че го искаш? — попита я той. — Посиняла си от студ.
Кристен закима оживено.
— Добре съм — увери го тя с треперещо телце. — Трябва да строим замъци на плажа.
— Добре, но си облечете по една фланелка. И стойте ето там да ви виждам — посочи баща й.
— Знам, татко — въздъхна Джош. — Не съм бебе.
Алекс порови в един платнен сак и помогна на децата да си облекат фланелките. После Джош грабна торба с пластмасови играчки и лопатки, хукна и се установи на няколко метра от водата. Кристен го последва.
— Искаш ли да отида долу при тях? — попита Кейти.
— Не, те ще се оправят — поклати глава Алекс. — Свикнали са с тази част. Не припарват до водата, докато приготвям храната.