— Напротив — кимна той към децата. — Имам тях.
— Все пак понякога вероятно ти е трудно. Да управляваш магазина, да се грижиш за децата.
— Не е толкова зле. Стига да ставам в шест сутринта и да си лягам в полунощ, успявам да се справя.
Кейти се засмя непринудено.
— Въглените не са ли готови?
— Я да проверя.
Алекс остави бутилката си в пясъка, стана от стола си и се приближи към грила. Брикетите се бяха нагорещили до бяло и над тях на трептящи вълни се стелеше горещина.
— Безпогрешно улучи момента — осведоми я той и метна върху скарата пържолите и месото за хамбургера, а тя се запъти към хладилната чанта и се зае да изважда безброй неща: кутии с картофена салата, туршия, зелева салата, салата от зелен фасул, нарязани плодове, два плика чипс, сирене и най-разнообразни подправки.
Кейти поклати глава и започна да подрежда всички неща, отбелязвайки си мислено, че Алекс явно забравя колко малки са децата му все още. Имаше повече храна, отколкото тя държеше у дома, откакто бе пристигнала в Саутпорт.
Той обърна пържолите и месото за хамбургера, после сложи върху скарата и двата хотдога. Междувременно обаче се улови, че погледът му се отклонява към краката на Кейти, която се суетеше около масата, и за пореден път си даде сметка колко е привлекателна.
Тя явно усети, че я наблюдава.
— Какво?
— Нищо — отвърна той.
— Мислеше си за нещо.
Алекс въздъхна и призна:
— Радвам се, че реши да дойдеш, защото си прекарвам чудесно.
Двамата подеха непринуден разговор, докато Алекс се суетеше над скарата. Той запозна Кейти накратко с това какво означава да си управител на провинциален магазин. Разказа й как родителите на съпругата му основали бизнеса и описа сърдечно някои от редовните си клиенти, местни хора, които най-точно можеха да бъдат определени като особняци, и тя безмълвно се запита дали би попаднала в тази категория, ако на плажа вместо нея беше някой друг.
Не че имаше значение. Колкото повече говореше Алекс, толкова по-ясна сметка си даваше тя, че той е настроен да вижда най-доброто у хората и че не обича да се оплаква. Помъчи се, но не успя да си представи какъв е бил като по-млад и постепенно насочи разговора натам. Той разказа за детството си в Спокейн, за дългите лениви уикенди, през които е карал колело по Сентениъл Трейл с приятели; за това как веднъж открил плуването, то се превърнало в негова страст. Плувал по четири-пет часа дневно и мечтаел за участие в олимпиада, но през втората си година в колежа скъсал мускул от роторната група и това сложило край на мечтите му. Разказа й за купоните на студентския клуб, в който членувал, и за приятелите, които си бе намерил в колежа, и призна, че почти всичките му такива приятелства бавно, но неотвратимо приключили. Кейти забеляза, че Алекс нито разкрасява, нито омаловажава миналото си, нито пък се интересуваше прекалено от мнението на другите за себе си.
Забеляза и следите от някогашните му активни занимания със спорт, грациозната му и плавна походка, непринудената му усмивка на човек, отдавна привикнал и с победите, и с пораженията. Когато Алекс се смълчаваше, тя се опасяваше да не би да я попита за нейното минало, но той явно усещаше, че това ще я смути, и подемаше друга история от своя живот.
Когато храната беше готова, Алекс извика децата и те дотичаха. Целите бяха в пясък и той ги накара да се дръпнат настрани, за да ги изтупа. Кейти го наблюдаваше и си мислеше, че всъщност е по-добър баща, отколкото смята, и че го бива във всяко важно отношение.
След като децата се настаниха на масата, темите за разговор се промениха. Кейти ги слушаше как бъбрят за пясъчния си замък и за едно филмче на Дисни, което и двамата харесваха. Обсъждаха десертите, които после щяха да си изпекат на грила — крекери от грахам с разтопени между тях бонбони маршмелоу и шоколад. Явно Алекс беше създал специални забавни традиции за децата. Беше различен от мъжете, които Кейти познаваше, всъщност от всичките й познати, и докато си бъбреха, всяка следа от неловкост у нея се стопи.
Храната беше вкусна и съвсем различна от скромния й хранителен режим напоследък. Небето остана ясно, само от време на време по някой гларус прекосяваше ширналата се синева. Ветрецът ту се усилваше, ту намаляваше, а несекващият грохот на вълните създаваше усещане за покой.
Когато се нахраниха, Джош и Кристен помогнаха да разчистят масата и да приберат останалата храна. Върху нея останаха няколко неща, които нямаше да се развалят — туршията и чипсът. Децата искаха да влязат да поплуват с дъските си, така че Алекс отново ги намаза със слънцезащитен крем, съблече си ризата и влезе заедно с тях сред вълните.