Във всяко друго отношение обаче чувствата й бяха сложни. След Атлантик Сити беше проявила непредпазливост и бе допуснала някого твърде близо до себе си, което се превърна в кошмар. Колкото и да се мъчеше да остане резервирана обаче, при всяка среща между нея и Алекс се случваше нещо, което ги привличаше един към друг. Понякога случайно, както когато Джош беше паднал в реката и тя остана да се погрижи за Кристен, но друг път сякаш ставаше по предначертание. Като връхлитането на бурята. Или когато Кристен излезе навън и я помоли да отиде с тях на плажа. Засега бе проявила достатъчно здрав разум, за да не поема почти никаква инициатива, но толкова. Колкото повече време прекарваше с Алекс, толкова по-силно усещаше, че той знае много повече, отколкото показва, и това я плашеше. Чувстваше се разголена и уязвима и това беше част от причините, поради които избягваше да ходи в магазина вече цяла седмица. Нужно й беше време да размисли, време да реши какво да предприеме, ако изобщо предприеме нещо.
За съжаление твърде често си припомняше как бръчиците в ъгълчетата на очите му се вдълбават, щом се усмихне, или колко грациозно бе излязъл от прибоя. Как Кристен се протяга към ръката му и пълното доверие, което се четеше в този простичък жест. Преди време Джо подметна, че Алекс е свестен човек, на когото може да се разчита, че ще постъпи правилно, и макар Кейти да не можеше да твърди, че го познава добре, инстинктът й подсказваше, че е мъж, на когото може да има доверие. Че каквото и да му разкрие, той ще я подкрепи. Че ще пази тайните й и никога няма да ги използва, за да я нарани.
Беше ирационално и нелогично и противоречеше на всичко, което си бе обещала, когато се беше преместила тук, но Кейти осъзнаваше желанието си Алекс да я опознае. Искаше той да я разбере, дори и само защото имаше странното усещане, че е мъж, в когото би могла да се влюби, даже против волята си.
14
Лов на пеперуди. Идеята му хрумна още щом се събуди в събота сутринта, преди дори да слезе долу и да отвори магазина. Странно, но докато обмисляше какво да прави с децата днес, си спомни един проект, с който се беше занимавал в шести клас. Учителят им беше поръчал да си направят сбирка от насекоми. Алекс си спомни как бе тичал през тревистата поляна през междучасията и беше гонил всяка дребна твар: от мъхестите пчели до скакалците. Сигурен беше, че на Джош и на Кристен ще им бъде приятно, и се гордееше със себе си, задето е измислил нещо вълнуващо и оригинално, с което да запълнят съботния следобед. Прегледа мрежите, които имаше в магазина, и избра три в подходящия размер.
Когато съобщи на децата на обяд, Джош и Кристен не възприеха идеята толкова въодушевено.
— Не искам да наранявам пеперудите — възпротиви се Кристен. — Аз харесвам пеперуди.
— Няма да ги нараняваме. Можем да ги пускаме после.
— Тогава защо изобщо да ги ловим?
— Защото е забавно.
— Не ми се струва забавно, а жестоко.
Алекс понечи да отговори, но не беше сигурен какво точно да каже. Джош отхапа още един залък от препечения си сандвич със сирене.
— Навън вече е доста горещо, тате — отбеляза той с пълна уста.
— Няма нищо. След това ще поплуваме в потока. И дъвчи със затворена уста.
Джош преглътна.
— А защо не отидем да плуваме в потока веднага?
— Защото ще ходим на лов за пеперуди.
— Не може ли вместо това да идем на кино?
— Да! — възкликна Кристен. — Да отидем на кино!
Алекс си каза, че понякога да си родител е направо изтощително.
— Денят е прекрасен, няма да го прекараме затворени вътре. Отиваме на лов за пеперуди. И не само това, ами и ще се забавлявате, ясно?
Следобед ги откара на едно поле извън града, пълно с диви цветя. Връчи им мрежите и ги прати да ловят насекоми, наблюдавайки как Джош влачи своята, а Кристен е притиснала нейната към телцето си почти както гушкаше куклите си.
Алекс взе нещата в свои ръце и хукна пред двамата, приготвил мрежата си. Отпред забеляза десетина пеперуди, които пърхаха с крилца сред дивите цветя. Когато приближи достатъчно, той замахна с мрежата си и улови една. Приклекна и внимателно започна да раздипля мрежата, за да се покажат оранжевите и кафявите шарки.
— Уха! — провикна се с цялото въодушевление, на което беше способен. — Хванах една!