След миг Джош и Кристен надничаха над рамото му.
— Внимателно, татко! — провикна се Кристен.
— Добре, миличка. Вижте колко красиво е обагрена.
Двамата се приведоха още по-наблизо.
— Супер! — възкликна Джош и след миг вече припкаше и размахваше запалено мрежата си.
Кристен продължаваше да се взира в пеперудата:
— От кой вид е?
— Дневна пеперуда е, но не знам от кой вид.
— Според мен е изплашена — отбеляза Кристен.
— Сигурен съм, че е добре, но ако искаш, да я пуснем?
Момиченцето кимна и Алекс внимателно обърна мрежата с вътрешната страна навън. Вече на открито, пеперудата постоя вкопчена в нея, после отлетя. Кристен се ококори смаяно.
— Ще ми помогнеш ли и аз да уловя една?
— С удоволствие.
Тичаха сред цветята малко повече от един час. Уловиха около осем различни вида, включително и една пеперуда монарх, но повечето бяха от обикновените дневни като първия им улов. Когато приключиха, лицата на децата бяха червени и лъснали от пот, затова Алекс ги заведе да им купи по една фунийка сладолед, преди да се запътят към потока зад къщата. Тримата скочиха заедно от пристана — Джо и Кристен с пояси — и се понесоха по течението на бавния поток. Като дете и той беше прекарвал такива дни. Когато излязоха от водата, доволно си каза, че като изключи ходенето на плаж миналата седмица, това беше най-хубавият уикенд, който бяха прекарвали от известно време.
Ала беше и изморително. След като децата си взеха душ, поискаха да гледат филм и Алекс им пусна „Невероятното пътуване към дома“, който беше гледал десетки пъти, но винаги с удоволствие. От кухнята ги виждаше на дивана — и двамата не помръдваха, вперили поглед в екрана отнесено като всички деца, останали без капка сила.
Изтри плотовете в кухнята, пъхна мръсните съдове в съдомиялната и зареди пералнята, оправи дневната и хубавичко изтърка банята на децата, преди най-сетне да се настани до тях на давана за мъничко. Джош се беше извил на една страна, Кристен — на другата. В края на филма Алекс усети как клепачите му вече натежават. След работата в магазина, играта с децата и почистването на къщата му беше приятно просто да се поотпусне.
Сепна се от гласа на Джош:
— Ей, тате?
— Да?
— Какво има за вечеря? Умирам от глад.
Кейти огледа платформата от мястото на сервитьорките, после отново се обърна и се ококори, когато видя Алекс и децата да вървят след управителката на залата към една свободна маса близо до перилата. Кристен се усмихна и й махна щом я зърна, после се поколеба само за секунда, преди да се стрелне между масите и да се впусне право към нея. Кейти се наведе, когато момиченцето обгърна шията й с ръчички.
— Искахме да те изненадаме! — съобщи то.
— Е, успяхте. Какво търсите тук?
— На татко не му се готвеше тази вечер.
— Така ли?
— Много бил изморен.
— Това не е цялата история, повярвай ми — обади се Алекс.
Кейти не го беше чула да приближава и се изправи.
— А, здравей — поздрави тя и се изчерви против волята си.
— Как си? — попита Алекс.
— Добре — кимна тя, леко смутена. — Много заета, както виждаш.
— Така изглежда. Наложи се да почакаме, преди да ни настанят в твоя сектор.
— Цял ден е така.
— Няма да те задържаме. Хайде, Кристен, да се връщаме на масата. Ще се видим след няколко минутки или когато си готова.
— Довиждане, госпожице Кейти — махна й отново Кристен.
Кейти ги гледаше как се приближават към масата и се почувства странно развълнувана от посещението им. Видя Алекс да разгръща менюто и да се навежда към Кристен, за да й помогне с нейното, и за един кратък миг й се прииска да е седнала заедно с тях.
Подпъхна ризата си и се огледа в каната за кафе от неръждаема стомана. Не се виждаше добре, само размазано отражение, но достатъчно, за да я накара да прокара ръка през косата си. След това погледна набързо дали ризата й не е изцапана — не че можеше да предприеме нещо, разбира се, но все пак искаше да провери — и се запъти към масата им.
— Здравейте — обърна се тя към децата. — Доколкото чувам, баща ви не иска да ви приготви вечеря.
Кристен се изкиска, а Джош просто кимна:
— Каза, че е изморен.
— И аз така разбрах — отговори Кейти, а Алекс завъртя очи безпомощно.