Выбрать главу

— Собствените ми деца ме хвърлят на кучетата! Не мога да повярвам.

— Аз няма да те хвърля на кучетата, тате — увери го Кристен сериозно.

— Благодаря ти, миличка.

Поръчаха си сладък чай и кошница царевични бухти. Кейти им поднесе напитките, а докато се отдалечаваше, усети погледа на Алекс върху себе си. Преодоля подтика си да надникне през рамо, макар че копнееше да го стори.

През следващите няколко минути вземаше поръчките и разчистваше съдовете от другите маси, поднесе няколко блюда и накрая се върна с кошничката с царевични бухти.

— Внимавайте, още са топли — предупреди ги тя.

— Тогава са най-вкусни — отбеляза Джош и се пресегна към кошничката.

Кристен последва примера му.

— Днес ходихме на лов за пеперуди — оповести тя.

— Така ли?

— Аха. Обаче не ги наранявахме, пускахме ги на свобода.

— Звучи забавно. Добре ли прекарахте?

— Беше страхотно! — възкликна Джош. — Улових сигурно сто пеперуди! А после ходихме да плуваме.

— Страхотен ден — възхити се искрено Кейти. — Нищо чудно, че татко ви е изморен.

— Аз не съм — провикнаха се Кристен и Джош почти едновременно.

— Може би, но въпреки това ще си легнете рано — отсече Алекс. — Понеже бедното ви старо татенце се нуждае от сън.

Кейти поклати глава:

— Не бъди толкова критичен към себе си, не си беден.

Алекс не схвана веднага, че тя се шегува, но после се засмя доста високо и хората от съседната маса го чуха. Той обаче явно не даваше и пет пари.

— Идвам тук да си почина и да се навечерям приятно, а келнерката започва да ме подкача!

— Животът е суров.

— На мен ли го казваш. Сигурно сега ще ме посъветваш и да си поръчам от детското меню, понеже съм взел да напълнявам.

— Е, нищо няма да кажа — изгледа тя красноречиво корема му.

Той отново се засмя, а когато я погледна, Кейти забеляза доволното пламъче в очите му, което пък й припомни, че той явно я намира за привлекателна.

— Мисля, че сме готови да поръчаме — каза Алекс.

— Какво да бъде?

Алекс поръча за всички, а Кейти си записа. Прикова погледа му само за миг, преди да се дръпне от масата и да остави поръчката в кухнята. Продължи да обслужва масите в своя сектор — веднага щом едни клиенти си тръгнеха, сядаха други — но все си намираше повод да наобиколи масата на Алекс. Доля им вода и чай, вдигна кошничката, след като изядоха бухтите, и донесе на Джош нова вилица, понеже изпусна предишната на пода. Разговаряше непринудено с Алекс и с децата, наслаждавайки се на всеки миг, докато им поднесе и вечерята.

По-късно, когато се нахраниха, раздигна масата им и донесе сметката. Слънцето вече се беше спуснало ниско и Кристен бе започнала да се прозява, а ресторантът се беше напълнил още повече. Кейти имаше време само за бързо сбогуване, докато децата се отправиха надолу по стълбите, но когато Алекс се поколеба, тя си помисли, че ще я покани на среща. Не беше сигурна как ще се справи със ситуацията, обаче преди той да изрече думите, един от клиентите й изля бирата си. Мъжът бързо скочи от масата, събори я и още две чаши се прекатуриха. Алекс се отдръпна и мигът отлетя, понеже Кейти трябваше да тръгва.

— Доскоро — махна й той и пое подир децата.

На следващия ден Кейти отвори вратата на магазина само половин час след началото на работното време.

— Подранила си — отбеляза Алекс учудено.

— Станах рано и реших да отметна пазаруването.

— Снощи заведението успокои ли се по някое време?

— Към края. Само че тази седмица отсъстват две сервитьорки. Едната замина на сватбата на сестра си, а другата се обади, че е болна. Луднахме от работа.

— Личеше си. Но храната беше добра, нищо че обслужването беше малко бавничко.

Тя го изгледа сърдито и той се засмя.

— Само ти връщам, задето ме подкачаше снощи — поклати глава и продължи: — Ще ме нарича стар! Да знаеш, че косата ми побеля, преди да навърша трийсет.

— Много си докачлив на тази тема — отбеляза тя шеговито. — Обаче ти отива, повярвай ми. Придава ти достопочтен вид.

— Това хубаво ли е или лошо?

Кейти се усмихна, без да отговори, и се пресегна да си вземе кошница. Чу го да се прокашля.

— И тази седмица ли ще си толкова натоварена?

— Не толкова.

— А през уикенда?

Тя се замисли и отвърна: