— Собствените ми деца ме хвърлят на кучетата! Не мога да повярвам.
— Аз няма да те хвърля на кучетата, тате — увери го Кристен сериозно.
— Благодаря ти, миличка.
Поръчаха си сладък чай и кошница царевични бухти. Кейти им поднесе напитките, а докато се отдалечаваше, усети погледа на Алекс върху себе си. Преодоля подтика си да надникне през рамо, макар че копнееше да го стори.
През следващите няколко минути вземаше поръчките и разчистваше съдовете от другите маси, поднесе няколко блюда и накрая се върна с кошничката с царевични бухти.
— Внимавайте, още са топли — предупреди ги тя.
— Тогава са най-вкусни — отбеляза Джош и се пресегна към кошничката.
Кристен последва примера му.
— Днес ходихме на лов за пеперуди — оповести тя.
— Така ли?
— Аха. Обаче не ги наранявахме, пускахме ги на свобода.
— Звучи забавно. Добре ли прекарахте?
— Беше страхотно! — възкликна Джош. — Улових сигурно сто пеперуди! А после ходихме да плуваме.
— Страхотен ден — възхити се искрено Кейти. — Нищо чудно, че татко ви е изморен.
— Аз не съм — провикнаха се Кристен и Джош почти едновременно.
— Може би, но въпреки това ще си легнете рано — отсече Алекс. — Понеже бедното ви старо татенце се нуждае от сън.
Кейти поклати глава:
— Не бъди толкова критичен към себе си, не си беден.
Алекс не схвана веднага, че тя се шегува, но после се засмя доста високо и хората от съседната маса го чуха. Той обаче явно не даваше и пет пари.
— Идвам тук да си почина и да се навечерям приятно, а келнерката започва да ме подкача!
— Животът е суров.
— На мен ли го казваш. Сигурно сега ще ме посъветваш и да си поръчам от детското меню, понеже съм взел да напълнявам.
— Е, нищо няма да кажа — изгледа тя красноречиво корема му.
Той отново се засмя, а когато я погледна, Кейти забеляза доволното пламъче в очите му, което пък й припомни, че той явно я намира за привлекателна.
— Мисля, че сме готови да поръчаме — каза Алекс.
— Какво да бъде?
Алекс поръча за всички, а Кейти си записа. Прикова погледа му само за миг, преди да се дръпне от масата и да остави поръчката в кухнята. Продължи да обслужва масите в своя сектор — веднага щом едни клиенти си тръгнеха, сядаха други — но все си намираше повод да наобиколи масата на Алекс. Доля им вода и чай, вдигна кошничката, след като изядоха бухтите, и донесе на Джош нова вилица, понеже изпусна предишната на пода. Разговаряше непринудено с Алекс и с децата, наслаждавайки се на всеки миг, докато им поднесе и вечерята.
По-късно, когато се нахраниха, раздигна масата им и донесе сметката. Слънцето вече се беше спуснало ниско и Кристен бе започнала да се прозява, а ресторантът се беше напълнил още повече. Кейти имаше време само за бързо сбогуване, докато децата се отправиха надолу по стълбите, но когато Алекс се поколеба, тя си помисли, че ще я покани на среща. Не беше сигурна как ще се справи със ситуацията, обаче преди той да изрече думите, един от клиентите й изля бирата си. Мъжът бързо скочи от масата, събори я и още две чаши се прекатуриха. Алекс се отдръпна и мигът отлетя, понеже Кейти трябваше да тръгва.
— Доскоро — махна й той и пое подир децата.
На следващия ден Кейти отвори вратата на магазина само половин час след началото на работното време.
— Подранила си — отбеляза Алекс учудено.
— Станах рано и реших да отметна пазаруването.
— Снощи заведението успокои ли се по някое време?
— Към края. Само че тази седмица отсъстват две сервитьорки. Едната замина на сватбата на сестра си, а другата се обади, че е болна. Луднахме от работа.
— Личеше си. Но храната беше добра, нищо че обслужването беше малко бавничко.
Тя го изгледа сърдито и той се засмя.
— Само ти връщам, задето ме подкачаше снощи — поклати глава и продължи: — Ще ме нарича стар! Да знаеш, че косата ми побеля, преди да навърша трийсет.
— Много си докачлив на тази тема — отбеляза тя шеговито. — Обаче ти отива, повярвай ми. Придава ти достопочтен вид.
— Това хубаво ли е или лошо?
Кейти се усмихна, без да отговори, и се пресегна да си вземе кошница. Чу го да се прокашля.
— И тази седмица ли ще си толкова натоварена?
— Не толкова.
— А през уикенда?
Тя се замисли и отвърна: