— Това е само една вечеря — повтори Кейти.
— И точно затова няма защо да се притесняваш да ми разкажеш.
— Според мен трябва да си намериш друго хоби.
— Вероятно — съгласи се Джо, — обаче в момента много се забавлявам да живея чрез теб, понеже моят любовен живот е доста позамрял. Жената трябва да мечтае, нали разбираш?
Кейти се отби най-напред във фризьорския салон. Там млада жена на име Британи я подстрига и стилизира косата й, като не спря да бърбори през цялото време. На отсрещния тротоар се намираше единственият бутик за дамски дрехи в Саутпорт и след като си направи прическа, Кейти се отби там. Беше минавала покрай магазина, но досега не беше влизала. Не допускаше, че ще иска или ще й се наложи да посети такъв магазин, но се зае да разглежда дрехите и се изненада приятно не само от богатия избор, но и от някои цени. Е, най-вече на дрехите на разпродажба, към които насочи вниманието си.
Странно й беше да пазарува сама в такъв магазин за дрехи. Не беше го правила от доста време и докато се преобличаше в пробната се почувства безгрижна, което не се беше случвало от години.
Купи си няколко дрехи от разпродажбата: една жълтокафеникава прилепнала блуза с мъниста и тегели, леко изрязана отпред, не драстично, но достатъчно, за да подчертава фигурата й. Намери и една превъзходна щампована лятна пола, която идеално отиваше на блузата. Полата беше въздълга, но Кейти знаеше, че ще успее да я скъси. Плати за покупките си и отиде малко по-нататък, в единствения магазин за обувки в града, където си избра чифт сандали. И те бяха на разпродажба и макар че обикновено Кейти се ужасяваше от пазаруването, напоследък получаваше добри бакшиши и беше решила да се поглези. В рамките на разумното, естествено.
След това се отби в дрогерията да купи това-онова и накрая отиде в бакалницата в другия край на града. Бавно и доволно оглеждаше рафтовете и усещаше как стари и мъчителни спомени се опитват и не успяват да изплуват властно на повърхността.
Когато най-сетне приключи, се прибра с колелото у дома и се зае с вечерята. Щеше да приготви скариди с пълнеж от раци, поднесени със сос скампи. Помнеше рецептата наизуст, през годините я беше приготвяла десетки пъти и беше сигурна, че нищо няма да забрави. Реши да поднесе и пълнени чушки и царевичен хляб, а като предястие искаше да приготви сирене бри, увито в бекон и залято с малинов сос.
Отдавна не беше готвила толкова сложно меню, но открай време обичаше да изрязва рецепти от разни списания, още от дете. Готварството беше единствената страст, която от време на време споделяше с майка си.
През остатъка от следобеда хвърчеше насам-натам. Замеси хляба и го пъхна във фурната, после подготви съставките за пълнените чушки. Прибра ги в хладилника заедно с увитото в бекон бри. Когато царевичният хляб се изпече, Кейти го остави върху плота и се зае с малиновия сос. Не беше сложно — захар, малини и вода — но когато приключи, в кухнята ухаеше божествено. И сосът се озова в хладилника. Всичко останало можеше да почака.
В спалнята си Кейти подгъна полата точно над коляното, после отново обиколи къщата, за да се увери, че всичко е на мястото си. Накрая се съблече.
Докато се пъхаше под душа, мислеше за Алекс. Представи си неподправената му усмивка, грациозната му походка и споменът започна да дълбае дупка в корема й. Неволно се запита дали и той не си взима душ в същия момент. Имаше нещо еротично в тази представа, обещание за вълнуващо и ново преживяване. Напомни си, че това е просто вечеря, но все пак съзнаваше — не беше напълно откровена пред себе си.
Намираше се под въздействието и на друга сила, на нещо, което се опитваше да отрече. Алекс я привличаше повече, отколкото й се искаше да признае, и докато излизаше от душа, съзнаваше, че трябва да бъде предпазлива. Той беше мъж, в когото би могла да се влюби, и тази мисъл я плашеше. Не беше готова. Още не.
Но после чу нечий глас в съзнанието си — може пък да беше готова.
Кейти се избърса, навлажни кожата си с благоуханен лосион за тяло, облече новите си дрехи, обу сандалите и се пресегна към грима, който си беше купила от дрогерията. Не се нуждаеше от сериозна намеса — само малко червило, спирала за мигли и леки сенки. Среса се и си сложи дълги обеци, чиято покупка беше просто приумица. Когато приключи, отстъпи назад и се огледа.
Ето това е, каза си. Завъртя се на едната страна, после на другата и подръпна блузата си. Най-накрая се усмихна. Отдавна не беше изглеждала толкова красива.