Тя се засмя и се залюля на стола.
— Когато не съм на работа, обичам да седя тук и да чета. Толкова е спокойно… Понякога имам чувството, че съм единственият човек на километри околовръст.
— Наистина си единствената на километри. Живееш в пущинака.
Тя закачливо го перна по рамото.
— Внимавай в картинката, харесвам си къщата.
— И би трябвало. В по-добро състояние е, отколкото предполагах. Уютно е.
— Ще стане. Още не съм приключила. А най-хубавото е, че е моя и никой не може да ми я вземе.
Алекс впери поглед в нея. Кейти се бе загледала към тревистото поле отвъд чакълестата алея.
— Добре ли си? — попита той.
Тя не отговори веднага.
— Мислех си колко се радвам, че си тук. А дори не ме познаваш.
— Според мен те познавам достатъчно добре.
Кейти не отговори. Алекс забеляза, че тя свежда поглед.
— Мислиш си, че ме познаваш, но не е така — прошепна тя.
Алекс усети, че тя се бои да говори повече. Възцари се мълчание и той се заслуша в скърцането на столовете, докато двамата се полюшваха.
— Какво ще кажеш да споделя какво си мисля, че знам, а ти да ми кажеш дали съм прав, или греша? Съгласна ли си?
Тя кимна със стиснати устни.
Алекс продължи тихо:
— Според мен си интелигентна и обаятелна, имаш добро сърце. Знам, че стига да поискаш, можеш да изглеждаш по-красива от всяка друга жена. Ти си независима, имаш приятно чувство за хумор и проявяваш удивително търпение към децата. Права си, не знам конкретни неща от миналото ти, знам обаче, че едва ли всички са толкова важни, освен ако не пожелаеш да ми ги разкажеш. Всеки има минало, но то е само това — минало. Можеш да се поучиш от него, но не можеш да го промениш. Освен това аз не познавам онази личност. А личността, която вече познавам, искам да опозная още по-сериозно.
Докато Алекс говореше, по устните на Кейти пробяга мимолетна усмивка.
— От теб звучи толкова просто — каза тя.
— Може да бъде.
Тя завъртя столчето на чашата си, размишлявайки над думите му.
— А ако миналото не е в миналото? Ако все още се случва?
Алекс продължи да се взира в нея и прикова очите й.
— Искаш да кажеш… ако той те намери?
Кейти потръпна.
— Какво каза?
— Чу ме — повтори той. Говореше спокойно, почти нехайно, както се беше научил от детективската си работа. — Предполагам, че си била омъжена… и че той вероятно се опитва да те открие.
Кейти застина ококорена. Изведнъж започна да се задушава, скокна от стола и разля остатъка от виното си. Отдръпна се от Алекс, втренчи се в него и кръвта се отече от лицето й.
— Откъде знаеш толкова за мен? Кой ти каза? — настойчиво попита тя, мъчейки се да свърже парченцата. Нямаше откъде да е узнал тези неща. Невъзможно беше. На никого не беше казвала.
Освен на Джо.
Когато си даде сметка за това, Кейти притаи дъх и метна поглед към отсрещната къщичка. Реши, че съседката й я е предала. Приятелката й я беше предала…
Мозъкът й щракаше бързо, но и този на Алекс също. Той прочете страха по лицето й, но вече го беше виждал. Твърде много пъти. И съзнаваше, че е време да престанат да си играят игрички, ако искат да се придвижат напред.
— Никой не ми е казвал — увери я той. — Но от реакцията ти съдя, че съм прав. Не това е важният въпрос. Не познавам тази личност, Кейти. Ако искаш да ми разкажеш за миналото си, с радост ще те изслушам, но няма да те разпитвам за него. А ако не искаш да ми разкажеш, няма проблем, понеже пак ти казвам, не познавам онази личност. Сигурно имаш основателна причина да го пазиш в тайна, а това означава, че и аз няма да кажа на никого. Каквото и да се случи или да не се случи помежду ни. Ако искаш си измисли съвсем нова история и аз ще подкрепя всяка твоя дума. Разчитай на мен за това.
Кейти го наблюдаваше, докато говори, едновременно объркана, уплашена и гневна, но попиваше всяка дума.
— Но… как…
— Научил съм се да забелязвам неща, които другите хора не забелязват — продължи той. — Имаше период от живота ми, когато само това правех. Не си първата жена в това положение, която виждам.
Тя продължи да се взира в него, а умът й бързо съобразяваше.
— Докато си служил в армията — направи извод тя.
Той кимна, без да откъсва очи от лицето й. Накрая се изправи и пристъпи предпазливо към нея.