— Да ти налея ли още вино?
Все още силно смутена, тя не можа да отговори, но когато Алекс се пресегна към чашата й, го остави да я вземе. Вратата на верандата се отвори и проскърца, после се затвори зад гърба му и тя остана сама.
Кейти се приближи до перилата на верандата, но в мислите й цареше пълен хаос. Бореше се с инстинкта да си събере нещата, да си вземе кутията за кафе и да напусне града възможно най-скоро.
А после какво? След като Алекс се е досетил за истината само като я е наблюдавал, значи е възможно някой друг да се досети. А ако — просто ако — този друг не е като него?
Чу как зад гърба й вратата отново изскърца. Алекс излезе на верандата и застана до нея пред перилата. Постави чашата отпред.
— Реши ли вече?
— Какво да реша?
— Дали при първа възможност да отпрашиш накъдето ти видят очите.
Кейти се извърна слисана към него.
Той разпери ръце.
— Какво друго може да си мислиш? Но да знаеш, че те питам, понеже съм малко гладен. Хич не ми се иска да заминаваш, преди да вечеряме.
Тя не схвана веднага, че той я подкача, и макар да не мислеше, че е възможно, предвид последните няколко минути, установи, че се усмихва с облекчение.
— Ще вечеряме — обеща тя.
— Ами утре?
Вместо да отговори, Кейти посегна към виното си.
— Искам да разбера как се досети.
— Не беше нещо конкретно — отговори той. Спомена няколко неща, които бе забелязал, и накрая поклати глава. — Повечето хора не биха събрали две и две.
— Ти обаче го направи — отбеляза тя, взирайки се в дъното на чашата си.
— Стана от само себе си. Втора природа.
Кейти се замисли над това.
— Значи знаеш от известно време. Или поне си имал подозрения.
— Да — призна той.
— И затова никога не си ме разпитвал за миналото ми.
— Да — отново призна той.
— И все още искаш да излезеш на среща с мен?
Изражението му стана сериозно.
— Искам да изляза с теб от мига, в който те видях. Просто трябваше да почакам, докато си готова.
Последните слънчеви лъчи избледняха на хоризонта, спусна се здрач и обагри равното безоблачно небе в бледовиолетово. Двамата стояха до перилата и Алекс съзерцаваше как южният бриз нежно повдига кичурчета от косата й. Кожата й доби прасковено сияние, гърдите й едва доловимо се надигаха и спускаха, докато дишаше. Кейти зарея поглед в далечината с непроницаемо изражение и Алекс усети как гърлото му се стяга, докато се питаше какво ли си мисли.
— Така и не отговори на въпроса ми — каза той най-накрая.
Тя помълча и после на устните й се появи срамежлива усмивка:
— Мисля да поостана в Саутпорт, ако това ме питаш.
Алекс вдъхна уханието й.
— Можеш да ми вярваш.
Кейти се облегна на него и усети силата му, когато той я обгърна с ръка.
— Май ще се наложи, нали?
Няколко минути по-късно се върнаха в кухнята. Кейти остави чашата с виното си настрани и пъхна предястието и пълнените чушки във фурната. Все още смутена от тревожно проницателната преценка на Алекс за миналото й, тя с радост се зае с неща, които да ангажират вниманието й. Трудно й беше да повярва, че той все още иска да прекара вечерта с нея. А което беше по-важно, и тя искаше да прекара вечерта с него.
Дълбоко в сърцето си не беше сигурна, че заслужава да бъде щастлива, нито пък вярваше, че е достойна за мъж, който изглежда… нормален. Това бе неприличната тайна, свързана с миналото й. Никой не я беше оскърбил, но тя кой знае защо смяташе, че точно това заслужава заради случилото се. Все още се срамуваше от него, а понякога се чувстваше грозна и отблъскваща, сякаш белезите, които й бяха останали, бяха видими за всички.
Обаче тук и в този момент всичко това не беше толкова важно, както някога, понеже Кейти подозираше, че Алекс разбира срама й. И го приема.
Извади предварително приготвения малинов сос от хладилника и го пресипа в малка тенджерка, за да го подгрее. Стана бързо и когато го дръпна от огъня, извади от фурната увитите в бекон парчета сирене бри, заля ги със соса и ги поднесе на масата. Изведнъж си спомни за виното, взе чашата си от плота и седна при Алекс на масата.
— Това е само за начало — обясни тя. — Чушките ще станат след малко.
— Ухае божествено — надвеси се той над платото.
Кейти сложи парченце бри в чинията му и Алекс го опита.