— О! — възкликна.
— Вкусно е, нали? — усмихна се тя лъчезарно.
— Страхотно е. Къде се научи да го правиш?
— Преди време имах приятел главен готвач. Той ме увери, че от това ще блесне погледът на всеки.
Алекс си отряза още едно парченце с вилицата.
— Радвам се, че ще останеш в Саутпорт. Като нищо ще свикна да си хапвам от това редовно, дори ако трябва да правя бартер със стоки от магазина, за да си го осигурявам.
— Рецептата не е сложна.
— Не си ме виждала аз как готвя. С децата съм страхотен, обаче във всяко друго отношение съм гола вода.
Алекс взе чашата си и отпи още една глътка.
— Според мен със сиренето повече ще върви червено вино. Нещо против да отворя другата бутилка?
— Ни най-малко.
Той се приближи до плота и отвори зинфандела, а Кейти извади още две чаши от бюфета. Алекс наля вино и й подаде едната. Стояха толкова близо един до друг, че почти се докосваха, и той с мъка устоя на порива да я придърпа към себе си и да я притисне в прегръдките си. Вместо това само се прокашля.
— Искам да ти кажа нещо, но не ми се ще да го възприемеш превратно.
Тя се поколеба.
— Защо не ми харесва как прозвучаха тези думи?
— Просто исках да знаеш с какво нетърпение очаквах тази вечер. Искам да кажа… Цяла седмица мисля за това.
— И защо да го възприемам превратно?
— Не знам. Защото си жена? Понеже сигурно звуча отчаяно, а жените не харесват отчаяните мъже?
За пръв път тази вечер Кейти се засмя непосредствено.
— Според мен не си отчаян. Понякога ми се струва, че си претоварен заради бизнеса и децата, но определено не ми звъниш всекидневно.
— Само понеже нямаш телефон. Между другото, исках да ти кажа, че това означава много за мен. Нямам кой знае какъв опит с тези неща.
— С вечерите ли?
— С ходенето по срещи. Доста време мина.
Добре дошъл в клуба, помисли си Кейти, но въпреки това се почувства добре от думите му.
— Заповядай — подкани го тя с жест към предястието. — По-вкусно е топло.
След като приключиха с него, Кейти стана от масата и отиде до фурната. Надникна да провери чушките и изплакна тигана, който беше използвала. Взе съставките за соса скампи и се зае да го приготвя, а после леко задуши скаридите. Докато станат готови, сосът също беше сварен. Тя сложи по една чушка в чиниите и добави основното. После приглуши осветлението и запали свещта в средата на масата. Уханието на масло и на чесън и треперливото пламъче на свещта изпълниха старата кухня с нови обещания.
Нахраниха се и се заговориха, а навън звездите започнаха да излизат от скривалищата си. Алекс похвали храната неведнъж и твърдеше, че никога не е ял нищо по-вкусно. Докато свещта се смаляваше и бутилката с вино почти се изпразни, Кейти разкри откъслеци от миналото си в Алтуна. Не беше казала на Джо цялата истина за родителите си, но на Алекс разказа неукрасената версия: непрекъснатото местене от място на място, алкохолизмът на родителите й, фактът, че живее сама от осемнайсетгодишна. Въпреки това не беше сигурна какво е мнението му за всичко това. Когато най-накрая се смълча, се притесни да не би да е разкрила твърде много. В този момент обаче той се пресегна и постави ръка върху дланите й. Тя не бе в състояние да го погледне в очите, но продължиха да се държат за ръце през масата и не искаха да се пуснат, сякаш бяха единствените двама човека на света.
— Май трябва да започна да подреждам кухнята — каза Кейти най-накрая и наруши магията. Стана от масата.
Алекс чу как столът й изскърца по пода, даде си сметка, че моментът е отминал, и единственото му желание беше да го върне.
— Искам да знаеш, че тази вечер прекарах великолепно — поде той.
— Алекс… аз…
— Не е нужно да казваш нищо — поклати глава той.
Тя не го остави да довърши:
— Но аз искам, ясно? — Изправи се до масата с искрящи от някаква непозната емоция очи. — И аз прекарах великолепно. Обаче знам накъде отиват нещата и не искам да те нараня.
Тя въздъхна, за да събере сили за онова, което предстоеше да каже.
— Не мога да обещая. Не мога да ти кажа със сигурност къде ще бъда утре, камо ли след една година. Когато избягах първия път, си въобразявах, че ще успея да загърбя всичко и да започна отначало, представяш ли си? Че ще си живея живота и ще се преструвам, че нищо не се е случило. Но нима е възможно? Смяташ, че ме познаваш, обаче дори самата аз не съм сигурна, че се познавам. Освен това, колкото и да знаеш за мен, има и много неща, които не знаеш.