Алекс усети как нещо се срива вътре в него.
— Да не би да ми казваш, че не искаш да се виждаме повече?
— Не — поклати тя глава отривисто. — Казвам ти всичко това, защото искам да се видим отново и се плаша, тъй като дълбоко в сърцето си знам, че заслужаваш нещо по-добро от мен. Заслужаваш човек, на когото можеш да разчиташ. На когото и децата ти могат да разчитат. Както вече ти казах, има неща, които не знаеш за мен.
— Тези неща нямат значение — настоя Алекс.
— Как можеш да го твърдиш?
В последвалото мълчание Алекс долови тихото бръмчене на хладилника. Навън, зад прозореца, луната се бе издигнала на небето и висеше над върховете на дърветата.
— Защото се познавам — каза той най-сетне, осъзнавайки, че е влюбен в нея. Обичаше онази Кейти, която беше опознал, и другата, която не бе имал шанса да срещне. Стана от масата и се приближи до нея.
— Алекс… не може…
— Кейти — прошепна той и за един кратък миг никой от двамата не помръдна. Накрая Алекс положи длан на хълбока й и я придърпа към себе си.
Кейти въздъхна, сякаш сваляше отколешен товар, а когато вдигна поглед към него, неочаквано се оказа лесно да си представи, че страховете й са безпочвени. Че той ще я обича, каквото и да му каже, че той вече я обича и ще я обича вечно.
В този миг тя осъзна, че също го обича.
И се отпусна, долепена до него. Усети как телата им се притискат, когато той вдигна ръка към косата й. Докосването му беше нежно и внимателно, не бе усещала друго подобно досега и смаяно забеляза, че той затваря очи. Наклони глава и лицата им се доближиха.
Когато устните им най-сетне се докоснаха, тя усети вкуса на виното по езика му. Тогава се предаде, позволи си да целуне бузата и шията му, а после се облегна назад, наслаждавайки се на усещането. Чувстваше влажните му устни, които се плъзгаха по кожата й, и обгърна врата му с ръце.
Значи това е чувството истински да обичаш някого, помисли си тя, и самият ти да бъдеш обичан. В очите й бликнаха парещи сълзи. Кейти примигна, за да ги прогони, но неочаквано това се оказа невъзможно. Тя го обичаше и го желаеше, но по-силно от това желаеше той да обича истинската Кейти с всичките й недостатъци и тайни. Искаше той да узнае цялата истина.
Дълго се целуваха в кухнята, долепили телата си едно до друго, а ръката на Алекс се плъзгаше по гърба и косата й. Тя потръпна, когато наболата му брада лекичко я одраска по бузата. Когато той плъзна пръст по кожата на ръката й, усети, че по тялото й плисва гореща вълна.
— Искам да бъда с теб, но не мога — прошепна Кейти най-накрая, надявайки се да не го разгневи.
— Няма нищо — прошепна Алекс. — Няма как тази вечер да стане по-прекрасна, отколкото вече е.
— Но си разочарован.
Той отметна кичур коса от лицето й.
— Не е възможно да ме разочароваш — увери я.
Кейти преглътна, мъчейки се да се отърве от страховете си.
— Има нещо, което трябва да знаеш за мен — прошепна.
— Каквото и да е, сигурен съм, че ще го понеса.
Тя отново се притисна към него.
— Не мога да бъда с теб тази вечер — прошепна — по същата причина, по която не мога да се омъжа за теб.
Въздъхна.
— Имам съпруг.
— Знам — прошепна в отговор той.
— И това не те смущава?
— Не е идеалният вариант, но повярвай ми, и аз не съм идеален, така че най-добре да караме стъпка по стъпка. А когато си готова, ако изобщо станеш готова, аз ще те чакам.
Плъзна пръст по бузата й.
— Обичам те, Кейти. В момента може и да не си готова да чуеш тези думи, а може и никога да не си в състояние да ги изречеш, но това не променя чувствата ми към теб.
— Алекс…
— Няма нужда да го казваш.
— Може ли да обясня? — помоли тя и най-сетне се откъсна от него.
Той не понечи да скрие любопитството си.
— Искам да ти кажа нещо — каза тя. — Искам да ти разкажа за себе си.
17
Три дни преди Кейти да замине за Ню Ингланд, снежинките замръзваха на острия януарски вятър и тя трябваше да върви с наведена глава към салона. Дългата й руса коса се вееше на вятъра и ледени пръсти пощипваха бузите й. Беше обута с половинки на висок ток, не с ботуши, и стъпалата й вече бяха вкочанени. Зад нея Кевин седеше в колата и я наблюдаваше. Тя не се обърна, но чуваше двигателя да боботи на празни обороти и можеше да си представи устните му, стиснати в сурова права линия.