— Да.
— А какво прави той сега, докато вие си боядисвате косата?
Сигурно е в бара, помисли си Кейти, но отговори:
— Не знам.
— А защо самата вие не карате? Салонът е далечко.
— Не шофирам. Съпругът ми ме кара, когато трябва да отида някъде.
— Не знам какво бих правила без кола. Не е нищо особено, но ме откарва където трябва. Няма да ми бъде приятно да завися от някого по този начин.
Кейти усети във въздуха ухание на парфюм. Радиаторът под плота започна да щрака.
— Така и не се научих да шофирам.
Рейчъл сви рамене, докато увиваше с фолио поредния кичур.
— Не е трудно. Упражнявате се малко, явявате се на изпит и готово.
Кейти се вгледа в нея в огледалото. Момичето явно си разбираше от работата, но беше младо и в началото на кариерата си, а на Кейти й се искаше да бе попаднала на някоя по-възрастна и по-опитна фризьорка. Което беше странно, понеже тя беше може би само две-три години по-голяма от Рейчъл. Може би дори по-малко. Но се чувстваше по-възрастна.
— Имате ли деца?
— Не.
Момичето явно усети, че е казало нещо не на място, защото през следващите няколко минути работи мълчаливо. Свитъците от фолио по главата на Кейти приличаха на антени. Накрая Рейчъл я поведе към друг стол и включи загряваща лампа над главата й.
— Ще се върна да погледна след няколко минути.
Отдалечи се и отиде при друга фризьорка. Двете се заговориха, но на общия фон на разговорите в салона бе невъзможно да чуеш какво си казват. Кейти погледна към часовника. Кевин щеше да се върне след по-малко от час. Времето течеше бързо, твърде бързо.
Рейчъл се върна и провери косата й.
— Още мъничко — весело оповести тя и се върна да си бъбри с колежката си, жестикулирайки с ръце. Оживена. Млада и безгрижна. Щастлива.
Минаха още няколко минути. После десетина. Кейти се помъчи да не гледа часовника. Накрая Рейчъл махна фолиото и я поведе към мивката. Кейти седна и се наведе назад, опряла врата си на хавлиената кърпа. Момичето пусна водата и Кейти усети хладната течност да плисва лекичко по бузата й. Рейчъл втри шампоан в косата и скалпа, после изплакна, сложи балсам, и отново изплакна.
— А сега да ви подстрижем.
Когато се върнаха на стола, Кейти си помисли, че косата й изглежда добре, но все пак трудно можеше да се прецени, докато е мокра. Трябваше да бъде както трябва, иначе Кевин щеше да забележи. Рейчъл разреса косата й. Оставаха четирийсет минути.
Момичето погледна отражението на Кейти в огледалото.
— Колко искате да скъся?
— Не много. Само колкото да почистим връхчетата. Съпругът ми харесва косата ми да е дълга.
— А как да я стилизирам? Имам една брошура с новите неща, ако искате.
— Както беше, когато дойдох.
— Добре — съгласи се Рейчъл.
Кейти наблюдаваше как с помощта на гребен тя прокарва дългата й коса през пръстите си и после реже с ножиците. Първо отзад, после отстрани. И накрая горе. Рейчъл дъвчеше дъвка и челюстта й се движеше нагоре-надолу, докато работеше.
— Добре ли е дотук?
— Да, мисля, че е достатъчно.
Рейчъл се пресегна за сешоара и една кръгла четка. Бавно прокара четката през косата на Кейти и сешоарът силно забуча в ухото й.
— Колко често си правите косата? — опита да я заговори момичето.
— Веднъж месечно — отговори Кейти. — Но понякога само се подстригвам.
— Между другото, имате красива коса.
— Благодаря.
Рейчъл продължи да работи. Кейти помоли за няколко леки къдрици, и тя донесе машата. Изчакаха няколко минути да загрее. Все още разполагаха с двайсет минути.
Рейчъл къдреше и решеше, докато най-сетне остана доволна и погледна Кейти в огледалото.
— Какво ще кажете?
Кейти огледа цвета и прическата:
— Идеално.
— Нека ви покажа как е отзад — каза Рейчъл, завъртя стола и й подаде огледало.
Кейти огледа двойното отражение и кимна.
— Така, готови сме.
— Колко струва?
Рейчъл й каза и Кейти бръкна в портмонето си. Извади нужната сума, плюс бакшиша.
— Може ли да ми дадете касова бележка?
— Разбира се. Елате с мен на касата.
Момичето пусна бележката. Кевин щеше да провери и да потърси рестото, когато Кейти се качи в колата, затова тя помоли Рейчъл да включи и бакшиша в сумата. Погледна към часовника. Дванайсет минути.