Кевин стовари торбите с покупките върху кухненската маса. Кейти остави своите торби до неговите, а той се запъти към хладилника. Отвори фризера, извади бутилка водка и няколко кубчета лед. Пусна кубчетата в чаша и наля водка, почти пълна чаша. Остави я сама, отиде в дневната и Кейти го чу да пуска телевизора на спортния канал. Говорителят съобщаваше нещо за „Патриотите“, за плейофите и за шансовете им да спечелят отново Суперкупата. Миналата година Кевин бе ходил на мач на „Патриотите“, беше им фен още от дете.
Кейти свали палтото си и бръкна в джоба. Подозираше, че разполага с няколко минути, и се надяваше да й стигнат. Надникна в дневната и бързо застана на мивката. В шкафа под нея имаше кутия с кърпи за бърсане. Остави мобилния телефон най-отдолу и го покри с кърпите. Тихо затвори шкафа, взе палтото си и с надеждата лицето й да не е пламнало, се помоли горещо Кевин да не е видял какво прави. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, преметна палтото си през ръка и го понесе през дневната към гардероба си в коридора. Стаята сякаш се удължи, докато я прекосяваше, като че ли гледаше през криво огледало от онези смешни зали по панаирите, но тя се помъчи да пренебрегне усещането. Знаеше, че той е способен да вижда през нея, сякаш е прозрачна, че чете мислите й и знае какво е направила, но Кевин не откъсваше поглед от телевизора. Дишането й се нормализира едва когато се върна обратно в кухнята.
Зае се да разопакова покупките, все още зашеметена, но съзнавайки, че трябва да се държи както обикновено. Кевин обичаше в къщата да е чисто и подредено, особено в кухнята и в баните. Кейти прибра сиренето и яйцата в съответните отделения на хладилника. Извади старите зеленчуци от чекмеджето и го избърса, преди да сложи новите отдолу. Остави навън малко зелен фасул и намери десетина червени картофа в кошница на пода на килера. Извади краставиците върху плота заедно с айсберга и доматите за салата. Основното ястие щеше да бъде маринован стек.
Накиснала беше пържолите в марината още предния ден: червено вино, портокалов сок, сок от грейпфрут, сол и черен пипер. Киселите сокове правеха месото крехко и му придаваха допълнителен вкус. То беше в глинен съд на най-долния рафт на хладилника.
Кейти прибра останалата част от покупките си, премести по-старите продукти отпред, после сгъна торбите и ги прибра под мивката. Извади нож от едно чекмедже, дъската за рязане беше под тостера и тя я намести близо до плочата на печката. Разряза картофите на две — само колкото за тях двамата. Намаза с мазнина една тавичка за печене и подправи картофите с магданоз, сол, черен пипер и чесън. Щеше да ги пъхне във фурната преди пържолите и после да ги притопли. Пържолите щеше да изпече на скара.
Кевин обичаше салатата му да е нарязана на дребно, с трохички от синьо сирене, кротони и италиански дресинг. Кейти сряза домата на две, отряза и четвърт от краставицата, а останалото уви в найлоново фолио и го прибра в хладилника. Докато отваряше вратата, забеляза, че Кевин е влязъл в кухнята и е застанал зад гърба й, облегнат на рамката на вратата към трапезарията. Той надигна продължително чашата си, допи водката, продължи да я наблюдава, присъствайки властно и вездесъщо.
Кейти си напомни, че той няма как да знае, че тя е излизала от салона. Нито че си е купила мобилен телефон. Иначе щеше да каже нещо. Щеше да направи нещо.
— Пържоли ли ще има тази вечер? — попита я най-накрая.
Тя затвори вратата на хладилника и продължи да се движи, мъчейки се да изглежда заета и да не се отдава на страховете си.
— Да. Току-що включих фурната, така че ще станат след малко. Най-напред ще изпека картофите.
Кевин я огледа.
— Косата ти е хубава — отсъди той.
— Благодаря. Момичето се справи добре.
Отново застана пред дъската за рязане. Зае се с домата и направи първия дълъг срез.
— Не много едро — кимна към нея Кевин.
— Знам — отвърна тя и се усмихна, когато той отново се приближи към хладилника. Кейти чу кубчетата лед да подрънкват в чашата.
— За какво си говорихте, докато ти правеше косата?
— Не говорихме много. Обичайните дрънканици. Знаеш какви са фризьорките, бъбрят за каквото им падне.
Той разклати чашата си. Кейти отново чу звъна на кубчетата лед по стъклото.
— Ти каза ли й за мен?
— Не.
Знаеше, че това не би му харесало. Кевин кимна. Отново измъкна отвътре бутилката водка и я остави до чашата върху плота, преди да застане зад Кейти. Стоеше и наблюдаваше над рамото й как реже доматите. На малки парченца, колкото грахчета. Тя усещаше дъха му на шията си и се постара да не трепне уплашено, когато той обхвана с длани хълбоците й. Знаеше какво трябва да направи, затова остави ножа и обгърна шията му с ръце. Целуна го малко с език, както предпочиташе той, и изобщо не очакваше плесницата, която изневиделица опари бузата й. Пламна червена и гореща. Болезнена. Като ужилване.