— Още съвсем малко — съобщи тя с неутрален тон, преструвайки се, че нищо не се е случило. Знаеше, че ако се сърди или се обижда, той се ядосва още повече. — Трябва да приключа с пържолите и вечерята ще е готова.
— Съжалявам — изломоти той. Леко се олюляваше.
— Знам — усмихна се тя. — Няма нищо. Последните няколко седмици бяха трудни. Много беше натоварен в работата.
— Това нови джинси ли са? — попита той заваляно.
— Не — отговори тя. — Просто не съм ги носила отдавна.
— Много са хубави.
— Благодаря.
Той пристъпи към нея.
— Красива си. Знаеш, че те обичам, нали?
— Знам.
— Не ми е приятно да те удрям. Просто понякога не разсъждаваш.
Кейти кимна, отмести поглед и се опита да се сети какво още да свърши, понеже имаше нужда да прави нещо. Сети се, че още не е подредила масата. Запъти се към шкафа до мивката.
Той застана зад нея, докато тя се пресягаше към чиниите, завъртя я и я придърпа плътно към себе си. Тя си пое въздух, преди да измайстори доволна въздишка, понеже знаеше, че той иска от нея да издава такива звуци.
— Би трябвало и ти да кажеш, че ме обичаш — прошепна той.
Целуна я по бузата, а тя обгърна шията му с ръце. Усещаше го притиснат до себе си и знаеше какво ще поиска.
— Обичам те — каза Кейти.
Дланите му се плъзнаха към гърдите й. Тя зачака стискането, но то не последва. Вместо това той ги погали нежно. Против волята й зърната й започнаха да се втвърдяват и тя го мразеше, но нищо не можеше да направи. Дъхът му беше горещ. Пиянски.
— Боже, красива си! Винаги си била красива, още откакто те зърнах за пръв път.
Притисна се към нея още по-силно и тя усети възбудата му.
— Не слагай още пържолите във фурната. Вечерята може да почака малко.
— Мислех, че си гладен — каза тя уж шеговито.
— В момента съм гладен за нещо друго — прошепна той. Разкопча ризата й и я разтвори, после дръпна ципа на джинсите й.
— Не тук — каза тя и наведе глава назад, а той продължи да я целува. — Нека да отидем в спалнята.
— Ами на масата? Или на плота?
— Моля те, скъпи — промърмори тя и отметна глава назад, докато той я целуваше. — Не е много романтично.
— Ама е секси — възрази Кевин.
— А ако някой ни види през прозореца…
— Не си забавна.
— Моля те! — примоли се тя отново. — Заради мен? Знаеш колко ме възбуждаш в леглото.
Той я целуна още веднъж и ръцете му се насочиха към сутиена й. Разкопча го отпред; не обичаше сутиени със закопчалката отзад. Тя усети студения въздух в кухнята с гърдите си, разпозна похотта по лицето му, докато им се любуваше. Кевин облиза устни и я поведе към спалнята.
Той почти откачи, когато стигнаха там, смъкна джинсите й до хълбоците, а после и до глезените. Стисна гърдите й, а тя прехапа устна, за да не се разплаче, после двамата се строполиха на леглото. Кейти дишаше учестено, стенеше и изричаше името му — знаеше, че той иска тези неща от нея, и не желаеше да го ядосва, понеже не искаше да я шамаросва, рита или удря, понеже не искаше той да узнае за телефона… Бъбрекът й продължаваше да изпраща болезнени сигнали, но тя започна да стене, да говори неща, които не искаше да изрича, да го възбужда, докато тялото му се разтресе спазматично. Когато всичко приключи, Кейти стана от леглото, облече се и го целуна, след което се върна в кухнята и приключи с подготовката на вечерята.
Кевин се върна в дневната и пи още водка, преди да седне на масата. Разказа й за работата си, а после се върна пред телевизора, докато тя оправи кухнята. След това настоя Кейти да седне до него, за да гледат заедно телевизия, и тя се подчини, докато не стана време да си лягат.
В спалнята той захърка след броени минути, без да подозира за беззвучните сълзи на Кейти, за омразата й към него, за омразата й към самата себе си. Без да подозира и за парите, които тя събираше почти година, нито за боята за коса, която тайно пъхна в количката в магазина преди месец, а после скри в килера, нито за мобилния телефон под мивката в кухнята. Без да подозира и факта, че само след няколко дни, ако всичко минеше както се надяваше тя, никога повече няма да я види.
19
Кейти седеше до Алекс на верандата под небето, превърнало се в черна шир, осеяна със светлинки. Месеци наред се беше мъчила да блокира конкретните спомени и се съсредоточаваше само над страха, който не я напускаше. Не искаше да си спомня Кевин, не искаше да мисли за него. Искаше да го заличи напълно, да се престори, че той никога не е съществувал. Обаче него винаги щеше да го има.