Горе в спалнята Кевин се изправи пред вратата на дрешника. Все още усещаше уханието на парфюма й, същия, който й беше подарил за Коледа. Беше забелязал как повдига капачето на една реклама в някакво женско списание, как помирисва мострата и се усмихва. Когато тя си легна, той откъсна страницата от списанието и я пъхна в портфейла си, за да купи точно този парфюм. Помнеше колко нежно тя си сложи малко зад ушите и на китките, преди той да я изведе на празненството за Нова година, и колко красива изглеждаше в черната си рокля. В ресторанта Кевин забеляза как други мъже, дори мъже с придружителки, я оглеждат, докато тя минава покрай тях на път за масата им. След това, когато се прибраха у дома, посрещнаха новата година, като се любиха.
Роклята още беше тук, висеше на същото място и съживяваше спомените му. Преди седмица я свали от закачалката, прегърна я, приседна на леглото и се разплака.
Навън чуваше равномерното цвърчене на щурците, но то изобщо не го успокояваше. Би трябвало денят да е отморяващ, но Кевин се чувстваше изморен. Не му се ходеше на барбекюто, не искаше да отговаря на въпроси за Ерин, не искаше да живее. Не защото се притесняваше, че лъже, а понеже му беше трудно да продължава да се преструва, че Ерин не го е напуснала. Измисли си история и се придържаше към нея вече месеци: че тя се обаждала всяка вечер, че през последните няколко дни си била у дома, но се върнала в Ню Хампшър, че приятелката й била на химиотерапия и се нуждаела от помощта й. Съзнаваше, че не може да продължава така вечно, че скоро извинението с помощта за болната приятелка ще стане неубедително и хората ще започнат да се чудят защо не виждат Ерин на църква или в квартала и колко време ще помага на приятелката си. Щяха да започнат да говорят за него зад гърба му и да твърдят, че тя сигурно го е напуснала и че бракът им явно не е бил толкова идеален, колкото е изглеждал. Само от мисълта за тези неща коремът му се сви и му напомни, че не е хапнал нито залък.
В хладилника нямаше почти нищо. Ерин винаги държеше пуешко, шунка, дижонска горчица и пресен ръжен хляб от пекарната, но в момента единственият му избор бе да притопли монголското говеждо, което си беше купил от китайския ресторант преди няколко дни. На най-долния рафт на хладилника забеляза петна от храна и отново му се доплака, понеже си спомни писъците на Ерин и как главата й беше тупнала глухо в ръба на масата, когато я беше блъснал в другия край на кухнята. Беше я шамаросвал и удрял заради петната от храна в хладилника, а сега се питаше защо се е вбесил толкова от такава дреболия.
Просна се на леглото. Неусетно стана полунощ и кварталът притихна. Видя, че отсреща един от прозорците на семейство Фелдман свети. Не ги харесваше. За разлика от останалите съседи Лари Фелдман никога не махаше на Кевин за поздрав, ако двамата се случеха едновременно в задните си дворове, а когато съпругата му Гладис го видеше, се обръщаше и влизаше обратно в къщата. Бяха около шейсетгодишни, от хората, които изхвърчаха от вкъщи да се скарат на дете, минало по тревата им, и да го накарат да си вземе фризбито или топката за бейзбол. Бяха евреи, но въпреки това украсяваха къщата си и с коледни лампички освен менората, която поставяха на прозорците на празници. Те го озадачаваха и Кевин не ги смяташе за добри съседи.
Отново си легна, но не можа да заспи. На сутринта слънцето струеше през прозореца и той осъзна, че за никого нищо не се е променило. Само неговият живот беше различен. Брат му Майкъл и жена му Надин сигурно приготвяха децата за училище, преди да тръгнат на работа в Бостънския колеж, а майка му и баща му вероятно четяха „Глоуб“ и пиеха сутрешното си кафе. Бяха извършени престъпления, а свидетелите може би вече бяха в участъка. Кофи и Рамирес почти сигурно говореха по негов адрес.
Кевин се изкъпа и закуси с водка и препечена филийка. В участъка му възложиха разследването на убийство. Жена на двайсет и няколко години, най-вероятно проститутка, беше намерена промушена смъртоносно, а тялото й бе захвърлено в контейнер за смет. Кевин цяла сутрин разпитва очевидци, докато служителите му събираха улики. След като приключи с разпитите, отиде в участъка, за да напише доклада, докато информацията беше все още прясна в съзнанието му. Беше добър детектив.