В участъка беше оживено. Хората бяха изкарали дълъг празничен уикенд. Светът беше пощурял. Детективите говореха по телефоните си, пишеха по бюрата си, разпитваха свидетели и изслушваха мъчителните разкази на жертвите. Шумно. Оживено. Хора влизаха и излизаха. Звъняха телефони. Кевин се запъти към бюрото си, едно от четирите в средата на стаята. Бил му махна през отворената врата, но остана в кабинета си. Рамирес и Кофи седяха на бюрата си точно срещу него.
— Добре ли си? — попита Кофи. Беше на четирийсет и няколко години, започваше да оплешивява и бе пълен. — Изглеждаш ужасно.
— Не спах добре — отговори Кевин.
— И аз не спя добре без Джанет. Кога се връща Ерин?
Кевин запази изражението си неутрално.
— Следващият уикенд. Имам няколко свободни дни и решихме да заминем за Кейп Код. Не сме ходили от години.
— Така ли? Майка ми живее там. Къде в Кейп?
— В Провинстаун.
— И тя е там. Много ще ти хареса. Аз ходя често. Къде ще отседнете?
Кевин се зачуди защо Кофи го разпитва толкова.
— Не съм сигурен — отговори най-накрая. — Ерин урежда всичко.
Кевин отиде до кафеварката и си наля една чаша, макар да не му се пиеше кафе. Трябваше да изрови името на някой пансион и на няколко ресторанта, та да знае какво да отговори, ако Кофи го попита. Всекидневието му неизменно протичаше по един и същ начин. Отиваше в управлението, разпитваше свидетели и се прибираше. Работата му беше напрегната и му се искаше да си отпочине, след като приключи, но у дома всичко беше различно и мислите за службата не го напускаха. Някога смяташе, че ще свикне с вида на жертвите на убийства, но техните сиви и безжизнени лица се запечатваха в паметта му, а понякога дори навестяваха сънищата му.
Не му се прибираше. Нямаше я красивата му съпруга, която да го посрещне след края на смяната. Ерин я нямаше от януари. Сега в къщата беше разхвърляно и мръсно и му се налагаше сам да се пере. Не умееше да пуска пералнята, първия път сложи твърде много прах за пране и дрехите станаха на петна. Нямаше домашно приготвена храна и свещи на масата. Кевин просто си купуваше нещо за хапване на път за вкъщи и го изяждаше на дивана. Ерин обичаше да гледа Ейч Джи ТВ, канала за градинарство и бит, затова той често избираше него и докато гледаше предаванията, празнотата в гърдите му ставаше почти непоносима.
След работа вече не си правеше труда да прибира пистолета си в сейфа в дрешника, където имаше още един „Глок“ за лична употреба. Ерин се страхуваше от оръжия още преди той да опре пистолет до главата й и да я заплаши, че ще я убие, ако избяга отново. Тя пищеше и плачеше, докато Кевин се кълнеше, че ще убие всеки, с когото си легне тя, всеки, към когото прояви внимание. Беше такава глупачка и той толкова й се ядоса, задето избяга, че настояваше да научи името на човека, който й бе помогнал, за да го очисти. Ерин обаче врещеше, плачеше, умоляваше го да пощади живота й и се кълнеше, че няма никакъв мъж, а Кевин й повярва, понеже му беше съпруга. Бяха се врекли един на друг пред Бог, а в Библията бе казано: не прелюбодействай. Той не вярваше тя да му е изневерила. Никога не беше смятал, че е замесен друг мъж. Докато бяха женени, се беше погрижил да е така. Денем звънеше у дома по няколко пъти и не я пускаше да ходи в магазина, в библиотеката или във фризьорския салон сама. Ерин нямаше кола, нямаше дори шофьорска книжка, а той се отбиваше вкъщи винаги, когато беше в района, за да се увери, че тя си е у дома. Не го беше напуснала, за да му изневери. Беше го напуснала, понеже не издържаше повече да я рита, удря и блъска по стълбите към мазето, и той съзнаваше, че не е трябвало да върши такива неща, затова винаги се чувстваше виновен и се извиняваше, но все не беше достатъчно.
Тя не трябваше да бяга. Разби му сърцето, защото той я обичаше повече от живота си и винаги се беше грижил за нея. Купи й къща и хладилник, и пералня и сушилня, и нови мебели. Вкъщи винаги беше чисто, обаче сега в мивката имаше купчина мръсни съдове, а кошът с непраните му дрехи преливаше.
Кевин знаеше, че трябва да почисти къщата, но нямаше сили. Вместо това отиде в кухнята и извади бутилката с водка от фризера. Бяха останали четири шишета, а преди седмица бяха дванайсет. Знаеше, че пие твърде много, знаеше, че трябва да се храни по-добре и да престане да се налива, но единственото му желание беше да извади шишето и да седне с него на дивана. Водката беше подходяща, понеже от нея дъхът не мирише и на сутринта никой няма как да разбере, че си махмурлия.