Странно, но побеляването изобщо не го смущаваше. Докато беше в армията, подозираше, че то е спомогнало за бързото му повишение. Работеше в Дивизията за криминални разследвания, ДКР, в Германия и в Джорджия и цели десет години беше разследвал военни престъпления: от отлъчили се войници до грабежи, домашно насилие, изнасилвания и дори убийства. Редовно го повишаваха и накрая, на трийсет и две години, се уволни от армията като майор.
След като го раниха и това сложи край на кариерата му като военен, той се премести в Саутпорт, родния град на жена си. Тъкмо се бяха оженили, очакваха първото си дете и Алекс възнамеряваше да кандидатства за работа в полицията, когато тъстът му предложи да му продаде семейния бизнес.
Ставаше дума за старомоден провинциален магазин с бяла дървена обшивка, сини капаци на прозорците, двускатен покрив и пейка отпред — магазини като този се бяха радвали на разцвет много отдавна и повечето вече бяха изчезнали. На втория етаж имаше жилище. Грамадна магнолия хвърляше сянка над едната страна на постройката, а отпред се пъчеше дъб. Само половината паркинг бе асфалтиран — другата беше покрита с чакъл — но рядко оставаше празен. Тъстът на Алекс беше започнал бизнеса преди раждането на Карли, когато наоколо имаше само селскостопанска земя, обаче се гордееше, че притежава дарбата да разбира хората и се стремеше да има на склад всичко, от което биха могли да се нуждаят клиентите му, и затова магазинът беше претъпкан и доста безреден. Алекс споделяше това виждане и го остави почти непроменен. На пет-шест редици щандове предлагаше хранителни стоки и тоалетни артикули, а фризерите в дъното бяха препълнени с каквото се сетиш: от сода и вода до бира и вино. Както във всеки универмаг и тук имаше рафтове с чипс, бонбони и вредни храни, които хората грабват, чакайки на касата. И с това приликите се изчерпваха. По рафтовете на магазина вече се предлагаше разнообразно риболовно оборудване и прясна стръв, имаше и грил закусвалня, която въртеше Роджър Томпсън, някога работил на Уолстрийт, но предпочел Саутпорт заради по-простичкия начин на живот. В грила сервираха бургери, сандвичи и хотдог, имаше и къде да седнеш. В магазина даваха под наем дивидита с филми, продаваха разнообразни боеприпаси, дъждобрани и чадъри, имаше и неголяма селекция от бестселъри и класически романи. Предлагаха също свещи и ремъци за автомобили и газови бутилки, а Алекс изработваше и дубликати на ключове на струг в задната стаичка. Имаше и три бензинови колонки, както и четвърта колонка за гориво на пристана, откъдето зареждаха лодки, а до касата бяха подредени кошници с пресни зеленчуци.
Учудващото бе, че лесно успяваше да поддържа разнообразието в асортимента.
Някои стоки се търсеха редовно, други не. Подобно на тъста си, Алекс имаше добър усет за нуждите на хората още щом прекрачеха прага. Винаги забелязваше и помнеше неща, които другите не помнеха — способност, която му беше от неизмерима полза през годините, докато работеше в ДКР. В днешно време постоянно сменяше асортимента, който държеше на склад, стараейки се да задоволява променливите вкусове на клиентите си.
Никога не си беше представял, че ще се занимава с подобно нещо, но решението му беше добро, дори и само поради факта, че му позволяваше да държи децата под око. Джош ходеше на училище, но Кристен щеше да бъде в първи клас чак наесен и сега прекарваше повечето време в магазина. Беше й подредил кът за игра зад касата, където умната му и бъбрива дъщеря обичаше да стои най-много. Едва петгодишна, тя умееше да работи с касовия апарат и да връща ресто, стъпила на столче, за да стига копчетата. Алекс обожаваше да наблюдава изражението на хората, когато малката започнеше да им прави сметката.
Все пак не беше идеалното детство за нея, макар да познаваше само този живот. Когато Алекс беше честен пред себе си, се виждаше принуден да признае, че грижите за децата и за магазина изсмукват цялата му енергия. Понякога усещаше, че не издържа повече — да приготвя обяд на Джош, да го кара на училище, да поръчва стока от доставчиците, да се среща с търговците, да обслужва клиентите и през цялото време да обръща внимание на Кристен. И това беше само началото. Понякога му се струваше, че вечер е още по-зает. Правеше всичко по силите си да върши някакви детски работи с децата си — да кара колело, да пуска хвърчила и да ходи на риба с Джош, обаче Кристен обичаше да си играе с кукли, да рисува и да изработва разни неща, а него хич не го биваше в тези работи. Като добавим приготвянето на вечеря и почистването на къщата, през повечето време Алекс едва успяваше да смогне. Дори след като най-сетне сложеше децата да си легнат, не можеше да си отдъхне, понеже винаги имаше още нещо за вършене. Вече не беше сигурен дали изобщо знае какво е това почивка.