Выбрать главу

Когато най-накрая се откъснаха един от друг, Кейти въздъхна.

— Наистина трябва да престанеш да го правиш.

— По-силно е от мен.

Чувството ми е познато, помисли си Кейти.

— Знаеш ли какво ми харесва у теб?

— Тялото ми?

— Да, и то — засмя се тя. — Но освен това ми харесва, че ме караш да се чувствам специална.

— Ти си специална — увери я той.

— Сериозно говоря. Но се питам защо не си си намерил друга. Имам предвид след смъртта на жена си.

— Не съм търсил — отговори той. — Но ако имаше друга, щях да я зарежа, за да бъда с теб.

— Не е хубаво така — мушна го тя с пръст в ребрата.

— Но е вярно. Ако щеш вярвай, много съм придирчив.

— Да, наистина много. Падаш си само по емоционално наранени жени.

— Ти не си емоционално наранена жена. Ти си корава. Ти оцеляваш. Това всъщност е доста секси.

— Май само се опитваш да ме ласкаеш с надеждата да ти се нахвърля и да те разсъблека.

— Получава ли се?

— Натам вървят нещата — призна тя и смехът на Алекс й напомни още веднъж колко много я обича.

— Радвам се, че дойде в Саутпорт — каза той.

— Аха.

За миг Кейти сякаш потъна някъде дълбоко в себе си.

— Какво има? — взря се той в лицето й, внезапно притеснен.

Тя поклати глава.

— Беше на косъм… — въздъхна Кейти и обгърна тялото си с ръце, завладяна от спомена. — За малко да не успея.

22

Нетраен сняг застла дворовете в Дорчестър и прибра под блещукаща черупка света зад прозореца й. Януарското небе, сиво предния ден, стана леденосиньо и температурата падна под нулата.

Беше неделя сутрин, денят, след като бе ходила във фризьорския салон. Надникна в тоалетната, понеже беше сигурна, че в урината й ще има кръв. Бъбрекът й все още пулсираше и болката се изстрелваше от лопатките й към задната част на краката. Беше я държала будна часове наред, докато Кевин хъркаше до нея, но за щастие не бе чак толкова сериозна, колкото би могла да бъде. Ерин затвори вратата на спалнята подире си и закуцука към кухнята, напомняйки си, че само след няколко дни всичко ще приключи. Ала трябваше да внимава да не предизвика подозренията на Кевин, да разиграе всичко абсолютно правилно. Ако пренебрегнеше побоя, който й беше нанесъл предната вечер, щеше да събуди подозренията му. Ако прекалеше, също щеше да предизвика съмнения. Научила беше правилата след четири години в ада.

Кевин трябваше да отиде на работа по обяд, макар да беше неделя, и Ерин знаеше, че той скоро ще стане. В къщата беше студено и тя навлече анцуг над пижамата си — сутрин Кевин нямаше нищо против, тъй като обикновено беше махмурлия и пет пари не даваше за нищо. Тя пусна кафеварката и сложи на масата мляко и захар, масло и желе. Постави приборите му и сложи чаша вода с лед до вилицата. Пъхна две филийки в тостера, но не натисна копчето. Извади три яйца върху плота, където можеше да ги стигне бързо. След като приключи и с това, нареди шест парченца бекон в тигана. Месото тъкмо започваше да цвърчи и да пука, когато Кевин най-накрая влезе в кухнята. Седна на празната маса и изпи водата си, докато тя му сипваше кафе.