— Спал съм непробудно — оповести той. — По кое време си легнахме?
— Може би към десет — отвърна тя. Поднесе кафето до празната водна чаша. — Не беше късно. Работиш усилено, знам, че си много изморен.
Очите му бяха кървясали.
— Съжалявам за снощи. Не исках. Просто напоследък съм под огромно напрежение. Откакто Тери получи инфаркт, се налага да работя за двама, а делото на Престън започва тази седмица.
— Няма нищо — каза тя. Още усещаше миризмата на алкохол в дъха му. — Закуската ти ще бъде готова след няколко минути.
На печката тя обърна бекона с вилица, по ръката й пръсна гореща мазнина и временно отмести на заден план другата й болка.
Когато беконът стана хрупкав, Ерин сложи четири парченца в чинията на Кевин и две в своята. Изля мазнината в голяма чаша, избърса тигана с хартиена кърпа и отново пръсна мазнина вътре. Трябваше да действа бързо, за да не изстине беконът. Пусна тостера и чукна яйцата. Кевин ги обичаше почти рохки, но без жълтъкът да се разлива, и жена му постепенно бе овладяла техниката до съвършенство. Тиганът беше още топъл и яйцата се изпържиха бързо. Обърна ги веднъж, преди да поднесе две в неговата чиния и едно в своята. Когато тостерът изхвърли филийките, и двете се озоваха в чинията на Кевин.
Седна срещу него на масата, понеже той обичаше да закусват заедно. Кевин намаза филийката си с масло и с гроздово желе, после бодна яйцата си с вилицата. Жълтъкът се стече като жълта кръв и той го отопи с филийката си.
— Какво ще правиш днес? — попита я. С вилицата си отряза още едно парченце яйце и задъвка.
— Ще измия прозорците и ще пера — отговори тя.
— Може би трябва да изпереш и чаршафите, а? След снощното ни забавление — подсети я той и размърда вежди. Косата му беше чорлава, ъгълчето на устата му бе изцапано с яйце.
Ерин се помъчи да не издава отвращението си, а просто смени темата:
— Смяташ ли, че ще получите обвинителна присъда по случая „Престън“?
Той се облегна назад и размърда рамене, преди отново да се наведе над чинията си.
— Зависи от прокурора. Хигинс е добър, но никога не се знае. Адвокатът на Престън е мошеник и все се мъчи да извърта фактите.
— Сигурен съм, че ще се справиш. По-умен си от него.
— Ще видим. Много ми е неприятно, че делото е в Марлборо. Хигинс иска да ме подготви във вторник вечерта след заседанието на съда.
Ерин вече знаеше всичко това и просто кимна. Много се шумеше около случая на Престън, затова процесът започваше в понеделник в Марлборо, не в Бостън. Смяташе се, че Лорейн Престън е наела човек да убие съпруга й. Дъглас Престън беше милиардер и управител на хедж фонд, а съпругата му бе от известен род и участваше в редица благотворителни каузи: като се почне от музиката и симфоничния оркестър и се стигне до училищата в града. Шумотевицата в пресата преди процеса беше поразителна, от седмици не минаваше и ден без две-три статии на първите страници и поне един репортаж във вечерните новини. Невъобразими суми пари, сензационен секс, наркотици, предателство, изневяра, убийство и едно незаконородено дете. Заради несекващия интерес на медиите процесът беше преместен в Марлборо. Кевин беше един от неколцината детективи, провели разследването и призовани да дават показания в сряда. Подобно на всички останали, Ерин следеше новините, но от време на време разпитваше него за случая.
— Знаеш ли какво ще ти трябва, след като приключиш в съда? — попита го тя. — Една вечер навън. Трябва да се издокараме и да излезем на вечеря. Не си дежурен в петък, нали?
— Нали излизахме на Нова година? — изръмжа Кевин и попи още малко жълтък в чинията си. Пръстите му бяха изцапани с желе.
— Ако не ти се излиза, мога да ти приготвя нещо специално тук. Каквото поискаш. Може да пийнем вино, да си запалим огън и да се облечем секси. Ще бъде наистина романтично.
Той вдигна поглед от чинията си, а тя продължи:
— Отворена съм за всякакви варианти — измърка, — а ти имаш нужда от почивка. Не ми харесва толкова да се товариш с работа. Да не очакват да разрешиш всички случаи на света!
Той потропа с вилица по чинията си и я изгледа изпитателно.
— Защо ми се държиш толкова любвеобилно? Какво става?