Ерин си напомни да се придържа към сценария и стана от масата.
— Добре, остави.
Грабна чинията си, а вилицата се изсули от нея и падна първо на масата, после на пода.
— Опитвам се да те подкрепя, понеже заминаваш извън града, но щом не искаш, добре. Реши какво ти се прави и ме осведоми, става ли?
Троснато се запъти към мивката и пусна струята докрай. Сигурна беше, че ще го изненада, усещаше го как се люшка между гнева и объркването. Подложи ръце под струята, после ги вдигна към лицето си. Пое си дъх няколко пъти бързо, закри лицето си с длани и издаде звук подобен на ридание. Поразтърси рамене.
— Плачеш ли? — попита той. Ерин чу как столът му се плъзга назад. — Защо ревеш, за бога?
Тя изрече думите задавено и се постара да прозвучат накъсано:
— Вече не знам какво да правя. Не разбирам какво искаш. Съзнавам колко голям е случаят, колко е важен и под какво напрежение се намираш… — изхълца и млъкна, усетила, че Кевин се приближава. Усети докосването му и потръпна.
— Ей, всичко е наред — промълви той неохотно. — Недей да плачеш.
Обърна се към него, здраво стиснала очи и притиснала лице към гърдите му.
— Просто искам да си щастлив — заекна и избърса мокрото си лице в ризата му.
— Ще измислим нещо, става ли? Ще прекараме хубав уикенд, обещавам ти. За да ти се реванширам за снощи.
Тя го прегърна и го придърпа към себе си, подсмърчайки. Отново си пое хрипливо дъх.
— Много съжалявам, наистина. Знам, че днес нямаш нужда от това. Да се разрева така за нищо! Напоследък много ти се събра.
Докато се отдръпваше, изтри лицето си с пръсти и отново го придърпа към себе си.
— Ще се оправя — каза той. Наклони глава и Ерин се понадигна да го целуне, без да отваря очи. Отдръпна се, изтри лицето си с пръсти и отново го придърпа към себе си. Тялото му се притисна към нейното и тя усети възбудата му. Знаеше колко го възбужда уязвимостта.
— Имаме малко време, преди да тръгна за работа — каза Кевин.
— Най-напред трябва да почистя кухнята.
— Остави за после.
След минути той се покатери върху нея и тя започна да издава желаните от него звуци, но всъщност си мислеше за други неща, зареяла поглед през прозореца.
Беше намразила зимата заради безкрайните студове и наполовина погребания под снега двор, защото не можеше да излиза навън. Кевин не й даваше да се разхожда из квартала, но я пускаше в задния двор, понеже имаше ограда. Пролетно време тя винаги садеше цветя в саксии и зеленчуци на малкото парче земя зад гаража, където кленовете не хвърляха сянка и грееше силно слънце. През есента си обличаше пуловер и четеше книги от библиотеката, а край нея из двора се носеха нападалите листа, покафенели и набръчкани.
Зимата обаче превръщаше живота й в затвор — студен, сив и печален. Пълно нещастие. През повечето дни кракът й не стъпваше навън, понеже не се знаеше кога Кевин може да изникне неочаквано. Знаеше имената на едни-единствени съседи — семейство Фелдман отсреща. През първата година от брака им Кевин рядко я удряше и понякога тя излизаше на разходка и без него. Възрастните Фелдман обичаха да човъркат градината си и през първата година в къщата Ерин често спираше да си побъбри с тях. Кевин постепенно се постара да сложи край на тези приятелски посещения и сега вече тя се виждаше с Фелдман само когато знаеше, че той е зает в работата си и не може да се обади. Стараеше се никой от другите съседи да не я види как се стрелва до вратата им отсреща. Чувстваше се като шпионка, когато ги посещаваше. Те й показваха снимки на дъщерите си още от деца. Едната починала, а другата се преместила, поради което двамата й се струваха не по-малко самотни от нея самата. През лятото им приготвяше пай с боровинки, а после цял следобед бършеше пода в кухнята, та Кевин да не разбере.
След като той тръгна на работа, тя изми прозорците и застла леглото с нови чаршафи. Мина с прахосмукачка, обра праха и почисти кухнята. Докато работеше, се упражняваше да удебелява гласа си, за да звучи като мъжки. Опитваше се да не мисли за мобилния телефон, който бе заредила през нощта и беше пъхнала под мивката. Съзнаваше, че може повече да не й се отвори толкова добра възможност, но въпреки това бе ужасена, тъй като толкова много неща можеха да се объркат.
В понеделник сутринта приготви на Кевин закуска както обикновено. Четири парчета бекон, рохки яйца и две препечени филийки. Той беше раздразнителен и разсеян, прочете си вестника, без почти да й продума. Докато обличаше палтото си над костюма, тя му каза, че отива да си вземе душ.