— Сигурно е хубаво всеки ден да се събуждаш със съзнанието, че можеш да правиш каквото си поискаш, когато си поискаш.
— Искаш ли нещо конкретно за вечеря? — попита тя, преструвайки се, че не го е чула.
Той се позамисли и каза:
— Лазаня и чесново хлебче. И салата.
Кевин излезе, а Ерин застана на прозореца и го проследи с поглед, докато колата му зави зад ъгъла. Щом автомобилът се скри зад завоя, тя се запъти към телефона, зашеметена от мисълта какво предстои.
Позвъни в телефонната компания и я насочиха към отдела за обслужване на клиенти. Минаха пет минути, после шест. Кевин пътуваше до работата си двайсет минути и щеше да й се обади веднага щом пристигне. Все още имаше време. Най-накрая се обади служител, попита я за името, за адреса на абоната и — за да удостовери самоличността на абоната — за моминското име на майката на Кевин. Сметката беше на името на Кевин, затова, докато даваше наизустената информация, Ерин говореше с плътен глас. Не звучеше като Кевин, може би дори не звучеше мъжествено, но служителят бързаше и не забеляза.
— Може ли да включим услуга за пренасочване на разговори от този номер? — попита Ерин.
— Таксува се допълнително, но освен това ще получите функция изчакване и гласова поща. Само…
— Добре. Възможно ли е обаче да я пуснете днес?
— Да — отговори служителят.
Чу го как започва да трака на клавиатурата. Доста време мина, преди отново да се обади. Обясни й, че допълнителната такса ще бъде отразена в следващата сметка, която ще излезе другата седмица, но ще включва пълната месечна такса, нищо че услугата е активирана днес. Тя прие условията. Той записа още някои данни и й обясни, че би трябвало да може да използва услугата веднага. Ерин затвори и погледна към часовника. Цялата операция й беше отнела осемнайсет минути.
Кевин звънна от участъка три минути по-късно.
След разговора си с него тя звънна на „Сюпър Шатъл“ — превозваческа фирма, която караше хора до летището и до автогарата. Направи си резервация за следващия ден. След това извади мобилния и най-накрая го активира. Обади се в местно кино, където отговаряше автоматичен оператор, просто за да се увери, че апаратът работи. После активира услугата за пренасочване на разговори от домашния телефон към номера на киното. Провери, като набра домашния си телефон от мобилния. Сърцето й туптеше до пръсване, когато телефонът звънна. След второто позвъняване звънът секна и Ерин чу записа на машинния секретар в киното. Нещо вътре в нея се откърти, а ръцете й се разтрепериха, докато изключваше мобилния и го прибираше обратно в кутията с домакинските кърпи. Възстанови първоначалните настройки на домашния телефон.
Кевин звънна отново четирийсет минути по-късно.
Ерин прекара целия следобед като зашеметена и се помъчи да прогони тревогата си, като не спря да работи. Изглади две негови ризи и донесе от гаража плика за костюми и куфара. Приготви чисти чорапи — от черните, с които ходеше в съда — и извади три вратовръзки. Изчисти банята, докато подът не лъсна, после изтърка первазите с оцет. Избърса праха от всеки предмет в шкафа с порцелан, после се зае да приготвя лазанята. Свари пастата, приготви соса с месото и най-отгоре настърга сирене. Оформи четири хлебчета от квасено тесто с масло, чесън и риган и наситни всичко необходимо за салатата. Взе си душ, облече се сексапилно и в пет часа пъхна лазанята във фурната.
Вечерята беше готова, когато той се прибра. Хапна лазаня и й разказа как е минал денят му. Поиска допълнително, тя стана и му сипа. След вечеря той се наливаше с водка, докато заедно гледаха повторенията на „Зайнфелд“ и „Царят на квартала“. После „Селтик“ играеха с „Тимбърулфс“, а Ерин седна до него, положила глава на рамото му, и изгледа целия мач. Той заспа пред телевизора, а тя отиде в спалнята. Лежеше в леглото, забола поглед в тавана, докато Кевин най-накрая се събуди, домъкна се и се просна на матрака. Заспа на мига, преметнал едната си ръка върху нея, а хъркането му й прозвуча като предупреждение.
Във вторник сутринта му приготви закуска. Той опакова дрехите и тоалетните си принадлежности и най-сетне беше готов да замине за Марлборо. Натовари багажа си в колата, върна се до входната врата, където бе застанала тя, и я целуна.
— Утре се връщам — каза.
— Ще ми липсваш — увери го Ерин, наклони се към него и обгърна шията му с ръце.