— Би трябвало към осем да съм тук.
— Ще приготвя нещо, което да притопля, когато си дойдеш. Какво ще кажеш за чили?
— Сигурно ще хапна на път за вкъщи.
— Сигурен ли си? Наистина ли ти се яде в закусвалня? Никак не е полезно.
— Ще видим.
— Аз все пак ще сготвя. За всеки случай.
Той я целуна, както се бе притиснала към него.
— Ще ти звънна — увери я и ръцете му се плъзнаха надолу. В страстна ласка.
— Знам — отговори тя.
В банята Ерин съблече дрехите си и ги остави върху тоалетната, после нави килимчето. Разтвори торба за отпадъци в мивката и се огледа в огледалото гола. Опипа синините по ребрата си и на китката. Ребрата й стърчаха, а тъмните кръгове под очите придаваха на лицето й измъчен вид. Заля я вълна от ярост, примесена с тъга, докато си представяше как той ще я търси из къщата, щом се върне. Щеше да я повика и да отиде в кухнята. Да я потърси в спалнята. Да провери в гаража, на задната веранда и в мазето. Къде си, щеше да се провиква. Какво има за вечеря?
Бясно се зае да кълца косата си с ножицата. Десет сантиметра руси кичури се посипаха в торбата за отпадъци. Стисна още един кичур, силно го изпъна с пръсти, прецени колко и отряза. Гърдите й се бяха свили напрегнато.
— Мразя те! — изсъска тя с треперещ глас. — Непрекъснато ме унижаваш!
Отряза още коса, а очите й се замъглиха от гневни сълзи.
— Удряш ме, понеже се налага да излизам да пазарувам!
Още отрязана коса. Помъчи се да намали темпото, да изравни крайчетата.
— Принуждаваш ме да крада от портфейла ти и ме удряш, защото си пиян!
Вече цялата трепереше, ръцете й пипаха несръчно. В краката й се натрупаха неравномерно отрязани кичури.
— Принуждаваш ме да се крия от теб! Удряш ме толкова силно, че започвам да повръщам!
Щракна с ножицата и изхълца:
— А аз те обичах! Обеща никога повече да не ме удряш и ти повярвах! Исках да ти вярвам!
Режеше и плачеше, а когато изравни косата си, извади боята за коса от скривалището зад мивката. Тъмнокестеняво. Взе си душ и намокри косата си. Изсипа течността от шишенцето и започна да я втрива. Стоеше пред огледалото и ридаеше неконтролируемо, докато чакаше боята. Когато приключи, отново влезе под душа и се изплакна. Сложи си шампоан, после балсам и накрая застана пред огледалото. Старателно нанесе спирала, за да почерни миглите си. Намаза лицето си с тониран крем, за да потъмни и кожата. Облече джинси и пуловер и впери поглед в огледалото.
Оттам я гледаше непозната с къса тъмна коса.
Старателно почисти банята, като се постара да не остане и косъм нито под душа, нито по пода. Още кичури се озоваха в торбата за смет, а също и кутията с боята за коса. Изтри мивката и плота и завърза торбата. Накрая си сложи капки за очи, за да не личи, че е плакала.
Вече трябваше да бърза. Събра си нещата в един платнен сак. Три чифта джинси, две топли спортни горнища, ризи. Бикини и сутиени. Четка за зъби и паста. Четка за коса. Спирала за мигли. Малкото бижута, които имаше. Сирене и крекери, ядки и стафиди. Нож и вилица. Излезе на задната веранда и изрови парите изпод саксията. Взе мобилния телефон от кухнята. И накрая личните документи, които й бяха необходими, за да започне нов живот, и които беше откраднала от хората, проявили доверие към нея. Презираше се заради кражбата и знаеше, че не е права, но нямаше друг избор и се молеше на Бог да й прости. Вече нямаше връщане назад.
Беше репетирала този сценарий наум хиляди пъти, затова се задейства бързо. Повечето й съседи бяха на работа: наблюдаваше ги сутрин и познаваше графиците им. Не искаше никой да я види да заминава, не искаше никой да я разпознае.
Сложи си шапка и спортно горнище, шал и ръкавици. Нави платнения сак и го напъха под горнището, като го оформи на кръгла топка. Заприлича на бременна. Облече дългото си палто, което беше достатъчно широко, за да покрие издутината.
Погледна се в огледалото. Къса тъмна коса. Кожа с цвят на мед. Бременна. Сложи и чифт слънчеви очила, а на излизане включи мобилния телефон и настрои домашния апарат да пренасочва разговорите. Излезе от къщата през страничната порта. Тръгна покрай оградата между къщата си и тази на съседите и хвърли торбата за отпадъци в тяхната кофа. Знаеше, че и двамата работят и в къщата им няма никого. Същото важеше и за къщата зад нейната. Прекоси нейния двор, заобиколи постройката отстрани и най-накрая излезе на заледения тротоар.