Поизправи рамене и вдъхна от мразовития въздух. Започваше нов ден, изпълнен с безкрайни възможности. Днес щеше да си намери работа. Днес започваше останалата част от живота й.
Беше бягала два пъти и й се искаше да вярва, че се е поучила от грешките си. Първият път беше почти година след сватбата, след като той я преби, сгушена в единия ъгъл на спалнята. Бяха пристигнали сметките и той се вбеси, че е въртяла термостата, за да затопли къщата. Когато най-сетне спря да я удря, Кевин грабна ключовете на колата си и излезе да си купи още алкохол. Без да се замисля, тя си взе палтото, излезе от вкъщи и закуцука по улицата. Няколко часа по-късно заваля суграшица и понеже нямаше къде да отиде, му се обади и той дойде да я прибере.
Следващия път се добра чак до Атлантик Сити, преди той да успее да я намери. Взела беше пари от портфейла му и си бе купила билет за автобуса, обаче Кевин я откри само час след като беше пристигнала. Шофирал беше като луд, понеже се бе досетил, че тя ще избяга на единственото място, където сигурно още имаше приятели. Беше я вързал с белезници за задната седалка на колата по обратния път. Спря веднъж до една затворена административна сграда и я смаза от бой, а по-късно същата нощ се появи и пистолетът.
След това Кевин съществено ограничи възможностите й за бягство. Държеше парите под ключ и маниакално започна да следи местонахождението й. Тя не се съмняваше, че би направил и невъзможното, за да я намери. Беше ненормален, но също така беше упорит и прилежен, а инстинктите му обикновено бяха безпогрешни. Сигурна беше, че той ще разбере къде е заминала и ще пристигне във Филаделфия, за да я открие. Просто си бе спечелила известна преднина, само толкова. След като нямаше достатъчно пари да започне начисто някъде другаде, й оставаше само да се озърта през рамо за него. Престоят й във Филаделфия беше ограничен.
Намери си работа като сервитьорка в коктейлбар на третия ден от престоя си в града. Даде измислено име и осигурителен номер. В крайна сметка щяха да ги проверят, но дотогава тя вече отдавна щеше да е заминала. Нае си стая в другия край на китайския квартал. Работи две седмици, посъбра пари от бакшиши, а междувременно си потърси и намери нова работа, без да си направи труда да си прибере чека от заплатата. Нямаше смисъл — без лични документи нямаше да може да го осребри. Работи още три седмици в малка закусвалня и накрая се премести от китайския квартал в един порутен мотел, където се плащаше на седмица. Намираше се в по-лош квартал на града, а стаята беше по-скъпа, обаче си имаше собствена тоалетна и душ, така че си струваше, дори и само задето можеше да се уедини някъде и не се налагаше да носи вещите си със себе си. Беше спестила няколкостотин долара — повече, отколкото имаше, когато замина от Дорчестър, но не стигаха за нов живот. Пак си тръгна преди чека със заплатата, без дори да съобщи, че напуска. Няколко дни по-късно си намери работа в друга закусвалня, после в трета. На новото място каза на управителя, че името й е Ерика.
Непрекъснатата смяна на работата и на квартирите поддържаше бдителността й, затова веднъж, четири дни, след като бе започнала на ново място, тъкмо зави към ресторантчето, когато един от паркираните автомобили й се стори някак не на място. Спря.
И досега не беше сигурна как точно го разбра — освен заради това, че беше много лъскав и отразяваше ранното утринно слънце. Докато се взираше към колата, забеляза раздвижване на шофьорското място. Двигателят не работеше, затова тя се озадачи, че някой седи в неотоплена кола в студената сутрин. Знаеше, че така постъпват само хора, които чакат някого.
Или търсят някого.
Кевин.
Знаеше, че е той, и то със сигурност, която я озадачи, затова отстъпи зад ъгъла и се върна по обратния път с надеждата той да не е погледнал в огледалото за обратно виждане. Да не я е видял. Веднага щом изгуби колата от поглед, хукна обратно към мотела с разтуптяно сърце. От години не беше тичала, но напоследък ходеше пеша толкова много, че краката й бяха заякнали, затова бягаше бързо. Една пресечка. Две. Три. Непрекъснато се озърташе назад, но Кевин не я последва.
Какво от това обаче. Нали знаеше къде е. Знаеше къде работи. Щеше да разбере, че не е отишла на работа. След броени часове щеше да разбере и къде е отседнала.