Когато се върна в стаята си, тя натъпка вещите си в платнения сак и след минути изхвърча навън. Тръгна към автогарата, но щеше много да се забави. Може би час, за да стигне дотам, а не разполагаше с толкова време. А и той най-напред там щеше да я потърси, когато види, че не идва на работа. Завъртя се, върна се в мотела и помоли служителя на рецепцията да й извика такси. Колата пристигна след десет минути. Най-дългите десет минути в живота й.
На автогарата прегледа разписанието, обезумяла от тревога, и избра автобуса за Ню Йорк. Тръгваше след половин час. Скри се в женската тоалетна, докато стане време за тръгване. Качи се в автобуса и се смъкна надолу на седалката. Пътуването до Ню Йорк беше кратко. Там отново огледа разписанията и си купи билет чак до Омаха.
Вечерта слезе някъде в Охайо. Спа на автогарата, а на следващата сутрин отиде на спирката на камионите. Там намери човек, който доставяше материали в Уилмингтън в Северна Каролина.
Няколко дни по-късно, след като продаде бижутата си, влезе в Саутпорт и си намери къщата. След като плати наема за първия месец, не й останаха пари за храна.
23
Беше средата на юни и Кейти си тръгваше от ресторанта на Айвън след натоварена вечерна смяна, когато забеляза позната фигура до изхода.
— Здрасти — махна й Джо, застанала под улична лампа, докато тя отключваше колелото си.
— Какво правиш тук? — попита Кейти и прегърна приятелката си. Преди не беше срещала Джо в града и сега, когато я виждаше извън обичайната среда, се почувства някак странно.
— Идвам да те видя. Къде се губиш?
— И аз мога да ти задам същия въпрос.
— Достатъчно дълго живея тук, за да науча, че от няколко седмици се срещаш с Алекс — намигна й Джо. — Но понеже съм ти приятелка, не исках да се натрапвам. Реших, че двамата се нуждаете от известно време насаме.
Кейти неволно се изчерви.
— Откъде знаеше, че съм тук?
— Отникъде. Просто у вас не светеше, затова реших да си опитам късмета тук.
Джо сви рамене и направи знак през рамо:
— Имаш ли планове? Искаш ли да пийнем по нещо, преди да се прибереш?
Забеляза колебанието на Кейти и продължи:
— Знам, че е късно. Само по едно, обещавам. После ще те заведа в леглото.
— Само по едно — съгласи се Кейти.
Няколко минути по-късно влязоха в кръчмата, предпочитано местно заведение с ламперия от тъмно дърво, изпонадраскана през годините, и с дълго огледало зад бара. Тази вечер беше спокойно, заети бяха само няколко маси и двете жени седнаха на ъгловата в дъното. Явно нямаше сервитьор, затова Кейти поръча две чаши вино на бара и ги отнесе до масата.
— Благодаря — пое своята Джо и обеща: — Следващото е от мен.
Облегна се назад.
— Значи ти и Алекс, а?
— Наистина ли дойде да говорим за това? — попита Кейти.
— Е, понеже собственият ми любовен живот никакъв го няма, преживявам твоя. Явно нещата вървят добре. Той се отби… колко? Два-три пъти миналата седмица? И предната също?
Всъщност повече, помисли си Кейти.
— Нещо такова.
Джо завъртя столчето на чашата си.
— Аха.
— Какво аха?
— Човек би си помислил, че нещата стават сериозни — каза тя.
— Все още се опознаваме — отговори Кейти, тъй като не беше сигурна накъде води този разпит.
— Така започва всяка връзка. Той те харесва, ти го харесваш. И продължавате нататък.
— Затова ли дойде в града? — попита Кейти, мъчейки се да не звучи раздразнено. — За да научиш всички подробности?
— Не всички. Само по-сочните — отговори Джо и изви вежди.
Кейти завъртя отчаяно очи.
— А защо не поговорим за твоя любовен живот?
— Защо? Искаш да се потиснеш ли?
— Кога за последен път излезе на среща?
— На хубава среща или просто на среща?
— На хубава среща.
Джо се поколеба:
— Трябва да призная, че беше преди няколко години.
— Какво се случи?
Джо топна пръст във виното, после прокара пръст по ръба на чашата и тя забръмча. Накрая вдигна поглед:
— Трудно е да намериш свестен мъж — отбеляза замечтано. — Не всеки има твоя късмет.
Кейти не знаеше точно как да й отговори, затова просто докосна ръката й.
— Какво става всъщност? — попита тя мило. — За какво искаш да поговорим?