Джо огледа празния бар, сякаш за да почерпи вдъхновение от обстановката.
— Случвало ли ти се е да се замислиш какво означава всичко това всъщност? Дали някъде има нещо повече, нещо по-величаво? Дали са ти отредени по-велики дела?
— Според мен всеки го прави — отговори Кейти с растящо любопитство.
— Като малка си представях, че съм принцеса. От добрите. Че винаги постъпвам правилно и притежавам силата да променям живота на хората към по-добро и да са щастливи до края на дните си.
Кейти кимна. Помнеше как е правила същото, но все още не беше сигурна накъде бие Джо, затова мълчеше.
— Мисля, че затова сега се занимавам с такива неща. Когато започвах, исках просто да помагам. Виждах как хората се мъчат да преодолеят загубата на свой близък — родител, дете, приятел — и сърцето ми преливаше от съчувствие. Правех всичко по силите си да им помогна да се почувстват по-добре. Но с течение на времето започнах да проумявам, че възможностите ми са ограничени. Че в крайна сметка хората, които скърбят, трябва сами да поискат да продължат напред с живота си, че първата стъпка, онази живителна искра, трябва да се запали вътре в тях. И когато това стане, ще се отворят дверите към неочакваното.
Кейти си пое дълбоко дъх, мъчейки се да проумее казаното от Джо.
— Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш.
Джо разклати виното си и се вгледа в развълнуваната течност в чашата си. За пръв път тонът й стана съвсем сериозен.
— Говоря за теб и Алекс.
Кейти не успя да скрие изненадата си.
— За мен и Алекс ли?
— Да — кимна тя. — Разказал ти е за загубата на жена си, нали? И колко трудно я преодоляха той и цялото му семейство?
Кейти впери поглед към отсрещната страна на масата и изведнъж се почувства неловко.
— Да… — поде тя.
— В такъв случай бъди внимателна с тях — предупреди я Джо сериозно. — С всички тях. Не ги съкрушавай.
В настаналото неловко мълчание Кейти се замисли над първия им разговор за Алекс.
Помнеше, че е попитала Джо дали двамата са се срещали.
„Не така, както си мислиш — отговори й Джо. — И за да сме наясно, беше отдавна и всеки от нас продължи напред.“
Тогава Кейти допусна, че Джо и Алекс са били двойка преди време, но сега…
Сега й просветна един съвсем очевиден извод. Психологът, за когото беше споменал Алекс, който се беше срещал с децата и бе съветвал и него след смъртта на Карли — явно е ставало дума за Джо. Кейти се поизправи на мястото си.
— Ти си работила с Алекс и с децата, нали? След смъртта на Карли.
— Предпочитам да не отговарям — каза Джо с премерен и спокоен тон. Като на професионален консултант. — Ще кажа само, че всички те… означават много за мен. И ако не обмисляш сериозно възможността да имате общо бъдеще, трябва веднага да се оттеглиш. Преди да е станало твърде късно.
Кейти усети как страните й пламват. Смяташе, че е неуместно и дори самонадеяно Джо да й говори така.
— Не мисля, че това е твоя работа — отговори тя напрегнато.
Джо кимна неохотно:
— Имаш право. Не е моя работа — в момента преминавам някои наистина важни граници. Но наистина смятам, че те преживяха достатъчно. И последното, което искам, е да се привържат към човек, който няма намерение да остане в Саутпорт. Може би се тревожа, че миналото никога не е минало и че ти може да решиш да заминеш, независимо от тъгата, която ще оставиш подире си.
Кейти остана безмълвна. Този разговор беше толкова неочакван, толкова неловък, а думите на приятелката й определено я хвърлиха в смут.
Джо може и да усети неудобството на Кейти, но въпреки това продължи:
— Любовта не означава нищо, ако човек не е склонен да се обвърже — заяви тя, — и ти трябва да помислиш не само за собствените си желания, но и за неговите. Не само сега, а и за в бъдеще.
Тя продължи да се взира в Кейти, а кафявите й очи не трепваха.
— Готова ли си да бъдеш съпруга на Алекс и майка на децата? Защото това иска Алекс. Може би не веднага, но в бъдеще. И ако не си склонна да поемеш този ангажимент, ако само ще си играеш с неговите чувства и с чувствата на децата, значи не си човекът, от когото се нуждае той.
Преди Кейти да успее да отговори, Джо стана от масата и продължи:
— Може би не е редно да ти казвам всичко това, може би това е краят на приятелството ни, но не бих се чувствала добре, ако не съм пряма. Както ти казах още в началото, той е добър човек — изключителен човек. Любовта му е дълбока и постоянна.