Даде на Кейти време да осмисли думите й и изражението й внезапно омекна.
— Мисля, че и ти си такава, но исках да ти напомня, че ако наистина го обичаш, трябва да си готова да се обвържеш с него. Каквото и да крие бъдещето. Колкото и да е плашещо.
С тези думи тя се обърна, излезе от бара и остави Кейти на масата слисана и умълчана. Едва когато се изправи да си ходи, тя забеляза, че Джо не е докоснала виното си.
24
Кевин Тиърни не отиде в Провинстаун през онзи уикенд, както каза на Кофи и на Рамирес. Остана си у дома със спуснати завеси и си припомняше как във Филаделфия почти бе успял да я пипне.
Нямаше да успее да я проследи чак дотам, обаче тя допусна грешка, като отиде на автогарата. Той знаеше, че това е единственият начин, по който би избрала да се придвижва. Билетите бяха евтини, не беше нужно да показваш документ за самоличност и макар да не беше сигурен колко точно е откраднала от него, надали беше значителна сума. Кевин държеше контрола над парите още от първия ден на брака им. Винаги я караше да пази касовите бележки и да му връща рестото, а след втория й опит за бягство бе започнал и да си заключва портфейла в сейфа при пистолетите преди лягане. Понякога обаче заспиваше на дивана и явно точно тогава тя бе измъквала портфейла от джоба му и беше крала от парите му. Представяше си как му се е присмивала безмълвно и как на сутринта му е поднасяла закуска и го е целувала, а вътрешно се е кикотела. На него. Беше крала от него, а това беше грях, понеже в Библията пише: не кради.
Кевин хапеше устни в тъмното и си спомняше как отначало се беше надявал, че Ерин ще се върне. Валеше сняг, така че не би могла да отиде далеч. Когато избяга първия път, нощта беше мразовита и няколко часа по-късно тя му се обади да я прибере, понеже нямаше къде другаде да отиде. У дома му се извини за стореното, а той й приготви чаша какао, докато жена му трепереше на дивана. Донесе й одеяло и когато тя спря да трепери, се приближи до нея и започна да я шамаросва, докато не ревна. На сутринта, когато той стана за работа, Ерин беше почистила разлятото какао от пода, но на килима беше останало петно, което не бе успяла да заличи и което понякога все още го дразнеше.
В януарската вечер, когато разбра, че е изчезнала, Кевин изпи две чаши водка в очакване тя да се върне, но телефонът не звънна и входната врата остана затворена. Надали беше тръгнала отдавна — беше говорил с нея само час преди това и му беше казала, че приготвя вечерята. Обаче във фурната не го чакаше никаква вечеря, а от съпругата му нямаше и следа нито в къщата, нито в избата, нито в гаража. Кевин излезе на верандата и огледа за следи в снега, но беше очевидно, че Ерин не е излязла през главния вход. По снега в задния двор също нямаше никакви следи — явно и оттам не беше минала. Сякаш беше отлетяла или се бе изпарила. Следователно трябваше да бъде някъде тук… обаче я нямаше.
През следващия половин час Кевин изпи още две водки. Изпадна в ярост и юмрукът му остави дупка във вратата на спалнята. Изхвърча от вкъщи и започна да хлопа по вратите на съседите и да ги разпитва дали някой не я е видял да излиза, но никой нищо не можеше да му каже. Метна се на колата, обиколи улиците на квартала и си блъскаше главата да се досети как е успяла да се измъкне, без да остави никакви следи. Вече беше решил, че тя има два часа преднина пред него, но понеже вървеше пеша и времето беше лошо, надали бе успяла да стигне далеч. Освен ако някой не беше дошъл да я вземе с кола. Някой неин близък човек. Мъж.
Кевин удари волана и лицето му се разкриви от ярост. През шест пресечки се намираше търговската част. Той обиколи магазините, показваше снимката й, която държеше в портфейла си, и разпитваше дали някой не я е видял. Никой. Подсказваше, че може да е била с мъж, но пак нищо, само клатеха глава. Мъжете бяха категорични: нямало как да не забележат такава красива блондинка, особено в нощ като тази.
Кевин три пъти обиколи всяка уличка в радиус от десет километра от дома си и накрая се прибра. Беше три часът през нощта и къщата беше празна. Изпи още една водка и заспа, облян в сълзи.
На сутринта отново се събуди вбесен и с чука натроши саксиите й в задния двор. Задъхан вдигна телефона, за да съобщи, че е болен и няма да ходи на работа, после се излегна на дивана и се помъчи да се досети как е успяла да се измъкне. Сигурно някой я беше взел и я бе откарал някъде. Някой неин познат. Приятел от Атлантик Сити? От Алтуна? Възможно е, размишляваше Кевин, само че той беше проверявал телефонните сметки всеки месец. Тя никога не звънеше извън града. Някой местен тогава? Но кой? Ерин никога никъде не ходеше, никога с никого не разговаряше. Беше се погрижил за това.