Върна се в колата си, подкара по улиците на китайския квартал и отново изпита усещането, че е на прав път. Изпи си водката и тръгна пеша. Най-напред обиколи хотелите най-близо до автогарата и навсякъде показваше снимката й. Никой нищо не знаеше, но на него му се струваше, че някои от хората лъжат. Намери евтини стаи, места, на които той никога не би я завел, мръсни места с мръсни чаршафи, собственост на хора, които почти не говореха английски и приемаха само пари в брой. Намекваше им, че ако не я намери, я грози опасност. Откри първото място, където бе отседнала, но собственикът не знаеше къде е отишла после. Кевин опря пистолет в главата му и онзи се разрева, но не можеше да му каже нищо повече.
В понеделник трябваше да се върне на работа бесен, че тя му се е изплъзнала. Следващия уикенд обаче се върна във Филаделфия. И по следващия. Разшири търсенето, но проблемът бе, че местата бяха твърде много, а той беше сам и не всеки бе склонен да се довери на ченге от друг град.
Кевин обаче беше търпелив и прилежен, връщаше се отново и отново и си вземаше още дни отпуск. Разшири търсенето си, основавайки се на факта, че тя ще се нуждае от пари в брой. Спираше в барове, ресторанти и закусвални. Щеше да провери всяко заведение в града, ако се наложи. Накрая, една седмица след Деня на свети Валентин, се натъкна на келнерка на име Трейси, която му каза, че Ерин работи в някакво заведение под името Ерика. Трябвало да бъде на смяна следващия ден. Келнерката му се довери, понеже беше детектив, и дори пофлиртува малко с него и му даде телефонния си номер, преди той да си тръгне.
Нае си кола и на следващата сутрин преди изгрев-слънце зачака на една пресечка от заведението. Служителите влизаха през входа откъм пресечката. Отпиваше от стиропорената си чашка, седнал на предната седалка, и се оглеждаше за нея. В крайна сметка забеляза собственика, Трейси и още една жена да се отправят надолу по уличката. Ерин обаче така и не се появи, на следващия ден също, а никой не знаеше къде живее. Така и не дойде да си вземе чека за заплатата.
Броени часове по-късно той откри къде е живяла — в скапан мотел на неголямо разстояние от заведението, за да може да се придвижва пеша. Собственикът, който приемаше само пари в брой, не знаеше нищо, освен че бе излязла предния ден, върнала се и после напуснала бързешком. Кевин претърси стаята й, но вътре нямаше нищо, а когато накрая хукна към автогарата, служителите на гишетата бяха само жени и никоя от тях не помнеше Ерин. През последните два часа бяха заминали автобуси на север, на юг, на изток и на запад, във всички посоки.
Тя отново беше изчезнала и в колата Кевин се разкрещя и удря волана с юмруци, докато ръцете му не се насиниха и подуха.
През месеците на нейното отсъствие той усещаше как болката вътре в него става все по-отровна и всепоглъщаща и как с всеки изминал ден се разпростира като рак. Върна се във Филаделфия и през следващите няколко дни разпитва шофьорите на автобуси, но не постигна нищо съществено. В крайна сметка научи, че тя е заминала за Ню Йорк, но след това следата се губеше. Твърде много шофьори, твърде много автобуси, твърде много пътници, твърде много дни бяха минали оттогава. Твърде много възможности. Тя можеше да е къде ли не, а мисълта, че вече я няма, бе същинско изтезание за него. Получаваше гневни изблици и чупеше разни неща, плачеше, докато най-накрая не заспеше от умора. Изпълваше го отчаяние и понякога имаше усещането, че полудява.
Не беше честно. Обичаше я още от първата им среща в Атлантик Сити. Освен това бяха щастливи, нали така? В началото на брака им тя си тананикаше, докато се гримира. Кевин я водеше в библиотеката и тя си взимаше девет-десет книги. Понякога му четеше откъси, а той слушаше гласа й, наблюдаваше я как се обляга на плота и си казваше, че е най-красивата жена на света.
Беше й добър съпруг. Купи й къщата, която искаше, пердетата, които искаше, мебелите, които искаше, макар че едва смогваше да си ги позволи. След като се ожениха, често й купуваше цветя от уличните сергии на път за вкъщи, а Ерин ги слагаше във ваза на масата и двамата си правеха романтични вечери. Накрая понякога се любеха в кухнята, където той притискаше гърба й към плота.
Не я караше да работи и Ерин нямаше представа колко хубав е животът й. Не разбираше жертвите, които му се налагаше да прави заради нея. Беше разглезена и себична и това го ядосваше, понеже тя не проумяваше колко безметежно си живее. Да чисти къщата, да сготви нещо и през останалото време да чете глупавите книги, които си вземаше от библиотеката, да гледа телевизия и да си дремва, без да й се налага да се тревожи за сметките, за вноските по ипотеката, нито за това какво говорят хората зад гърба му. Не й се налагаше да вижда лицата на убити хора. Той й го спестяваше, понеже я обичаше, но какво от това? Не й разказваше за децата, изгорени с ютия или хвърлени от покрива на някоя сграда, нито за жените, наръгани с нож в някоя пресечка и изхвърлени в контейнерите за смет. Не й каза, че понякога му се налага да стърже кръвта от обувките си, преди да се качи в колата, и как когато се взре в очите на убийците, разбира, че се е озовал лице в лице със злото, понеже в Библията пише, че човекоубийството е убийство на същество, създадено по образ и подобие на Бога.