Той я обичаше и тя го обичаше, затова трябваше да се върне у дома, тъй като не можеше да я намери. Ерин можеше отново да се върне към щастливия си живот, а Кевин нямаше да я удря, да я налага с юмруци, да я шамаросва или рита, ако се прибереше у дома, понеже винаги е бил добър съпруг. Обичаше я и тя го обичаше… Помнеше как в деня, когато й предложи да се омъжи за него, тя му напомни за първата им среща пред казиното, когато двама мъже я следяха. Опасни мъже. През онази нощ Кевин не им позволи да я наранят, а на сутринта двамата поеха по дъсчената алея и той я заведе да пият кафе. Тя отговори: да, разбира се, че ще се омъжи за него. Обичала го, така каза. С него се чувствала в безопасност.
В безопасност. Точно тази дума използва. В безопасност.
25
Третата седмица от юни бе поредица от прекрасни летни дни. Температурите се покачваха следобед и влагата нарастваше достатъчно, та въздухът да се сгъсти и да замъгли хоризонта. След това, сякаш по силата на някакво вълшебство, се образуваха тежки облаци, разразяваше се силна буря и се изливаше порой. Никога не валеше дълго, а после от листата капеше и се образуваше нисък слой влага.
Кейти продължаваше да взема дълги вечерни смени в ресторанта. Уморено въртеше педалите на велосипеда обратно към вкъщи, а на сутринта краката и стъпалата често я боляха. Половината от бакшишите си събираше в консервената кутия, която вече беше почти препълнена. Имаше повече пари, отколкото си бе представяла, че ще спести, повече от достатъчно, за да замине, ако се наложи. За пръв път се запита дали да заделя още.
Предъвквайки последните залъци от закуската си, тя погледна през прозореца към къщата на Джо. Не беше говорила с нея от последната им среща, а снощи, когато се прибра от работа, видя, че в кухнята и в дневната на съседката й свети. Рано тази сутрин чу как колата й запали и потегли, хрущейки по чакъла. Не знаеше какво да каже на Джо, нито дали изобщо иска да й каже нещо. Не можеше да прецени и дали й е сърдита. Джо се притесняваше за Алекс и за децата и бе изразила тревогата си пред Кейти. В постъпката й трудно можеше да се открие злоба.
Знаеше, че по-късно днес Алекс ще се отбие. Посещаваше я редовно, а докато бяха заедно, все нещо напомняше на Кейти защо изобщо се бе влюбила в него. Той приемаше промените в настроението й и мълчаливостта й от време на време, отнасяше се към нея със смайваща и трогателна нежност. Но след разговора си с Джо Кейти се питаше дали е честна с него. Какво щеше да стане, ако Кевин се появи? Как щяха да реагират Алекс и децата, ако тя изчезне безследно? Беше ли способна да ги изостави и повече никога да не им продума?
Неприятни й бяха въпросите, повдигнати от Джо, защото не бе готова да се изправи пред тях. След разговора им, когато й остана време да се позамисли, й се прииска да каже: нямаш представа какво съм преживяла, не знаеш какъв беше съпругът ми. Но дори тя съзнаваше, че това си е чисто и просто извъртане.
Остави съдовете от закуската си в мивката и обиколи малката къща, отбелязвайки мислено колко много се е променила през последните няколко месеца. Не притежаваше нищичко, но се чувстваше по-богата от всякога. За пръв път от години се усещаше обичана. Не беше родител, но мислеше и се тревожеше за Кристен и за Джош, когато най-малко го очакваше. Знаеше, че не може да предсказва бъдещето, но с внезапна яснота установи, че и дума не може да става да зареже сегашния си нов живот.
Какво беше споделила веднъж Джо? Просто казвам на хората онова, което те вече знаят, но се страхуват да признаят пред себе си.
Размишлявайки над тези думи, Кейти разбра точно какво трябва да направи.
— Разбира се — отговори Алекс, след като тя му изложи молбата си. Личеше си, че е учуден, но освен това явно бе обнадежден. — Кога искаш да започнем?