— Къде отиваме?
Посочи й малко кафене:
— Реших, че ще ти се иска да го отпразнуваш. Справи се добре.
— Не съм сигурна. Сякаш не разбирах добре какво правя.
— И това ще стане с практиката. Колкото повече шофираш, толкова по-естествено ще ти се струва.
— Може ли да покарам и утре? — попита тя.
— Разбира се, но нека да го направим сутринта. Джош вече е във ваканция и двамата с Кристен ходят на дневен лагер за няколко седмици. Прибират се към обяд.
— Сутринта е идеално. Наистина ли мислиш, че се справих добре?
— Би могла да се явиш на кормуване след още няколко упражнения. За писмения изпит ще трябва да се поподготвиш обаче.
Кейти протегна ръце към него и спонтанно го прегърна:
— Между другото, благодаря ти.
Той също я притисна към себе си.
— Радвам се, че успях да помогна. Дори да нямаш кола, може би не е зле да умееш да шофираш. Защо…
— Защо не съм се научила да карам по-рано ли? — сви тя рамене. — Имахме само една кола и обикновено я караше татко. Дори да вземех книжка, нямаше да мога да шофирам, затова никога не ми се е струвало важно. След като се изнесох от вкъщи, не можех да си позволя да си купя кола, затова не взех книжка. А след като се ожених, Кевин не искаше да карам. И виж ме сега, двайсет и седем годишна колоездачка.
— На двайсет и седем ли си?
— Знаеш го.
— Всъщност не.
— И?
— Не изглеждаш на повече от трийсет.
Тя го щипна лекичко по ръката.
— Заради това ще те накарам да ми купиш и кроасан.
— Съгласен. И понеже днес си настроена да споделяш, иска ми се да разбера как си успяла да избягаш накрая.
Тя се поколеба съвсем за кратко.
— Добре.
Настаниха се на малка масичка навън и Кейти му разказа за бягството си — за пренасочените телефонни разговори, за пътуването до Филаделфия, за непрекъснатата смяна на работата и за мизерните евтини хотели, накрая за пътуването си до Саутпорт. За разлика от първия път сега успя да му опише преживяванията си спокойно, сякаш говореше за някого другиго. В края на разказа й той поклати глава.
— Какво?
— Просто се мъча да си представя как ли си се чувствала, когато си натиснала копчето на телефона след последния си разговор с Кевин. Когато той си е мислел, че още си у дома. Обзалагам се, че си изпитала облекчение.
— Така е. Но бях и ужасена. Тогава още нямах работа и не знаех какво ще правя.
— Успяла си.
— Да, така е.
Погледът й се зарея някъде надалеч.
— Не такъв живот си представях, че ще водя.
— Едва ли има човек, който да живее така, както си е представял — отбеляза меко Алекс. — Можем само да се постараем да извлечем от живота най-доброто. Дори и когато изглежда невъзможно.
Тя съзнаваше, че той говори колкото за нея, толкова и за самия себе си. Двамата се смълчаха за дълго.
— Обичам те — прошепна Алекс най-накрая.
Кейти се наведе напред и погали лицето му.
— Знам. И аз те обичам.
26
В края на юни цветните градини в Дорчестър, които през пролетта грееха в ярки цветове, позавехнаха, цветовете покафеняха и се спаружиха. Влажността постепенно се повиши и по уличките в центъра на Бостън замириса на гниеща храна, на урина и на разложение. Кевин каза на Кофи и на Рамирес, че двамата с Ерин ще си останат у дома през уикенда, ще гледат филми и ще поградинарстват. Кофи го попита как са прекарали в Провинстаун, а той го излъга и му разказа за пансиона, в който уж бяха отседнали, и за ресторантите, в които уж бяха ходили. Кофи беше ходил по тези места и го попита дали в едно от заведенията са си поръчали пая с раци. Кевин отговори, че не са, но ще го опитат следващия път.
Ерин я нямаше, обаче той не спираше да я търси. Не можеше да се спре. Ако докато шофираше по улиците на Бостън, зърнеше златистата коса до раменете на някоя жена, усещаше как сърцето му се качва в гърлото. Диреше с очи деликатния нос, зелените очи и грациозната й походка. Понякога заставаше пред пекарната и се правеше, че я чака.
Трябваше да я намери, нищо че се бе измъкнала във Филаделфия. Хората оставяха следи. Хартията оставяше следи. Във Филаделфия тя беше използвала фалшиво име и фалшив номер на социална осигуровка, но не можеше да продължава така вечно, освен ако не искаше да продължи да живее в евтини хотели и да сменя работата си през няколко седмици. До този момент обаче Ерин не бе използвала номера на собствената си социална осигуровка. Полицай от друг участък, който имаше необходимите връзки, направи проверка. Той единствен знаеше, че Ерин го е напуснала, но си държеше устата затворена, защото Кевин пък знаеше за връзката му с непълнолетната бавачка на децата му. Кевин се чувстваше омърсен винаги, когато се налагаше да разговаря с него, понеже този тип беше перверзник и мястото му беше в затвора, тъй като в Библията пишеше: не прелюбодействай. Но в момента се нуждаеше от него, защото онзи можеше да намери Ерин и да я доведе у дома. Мъжът и жената трябва да бъдат заедно, защото са се врекли пред Бога и пред семействата си.