Беше сигурен, че ще я намери през март, после също толкова уверен, че тя ще се появи през април. Не се съмняваше, че името й ще изскочи отнякъде през май, но къщата си оставаше празна. Вече беше юни, мислите му бяха накъсани и понякога той просто действаше машинално. Трудно му беше да се съсредоточи, водката явно не помагаше, а и се налагаше да лъже Кофи и Рамирес и да се дърпа настрани, докато те клюкарстват.
Едно нещо обаче знаеше със сигурност: тя вече не бягаше. Не би се местила и не би сменяла работата си непрекъснато. Не беше такава. Обичаше красивите неща и й харесваше да се обгражда с тях. Което означаваше, че използва чужда самоличност. Освен ако не искаше непрекъснато да живее като беглец, й трябваше истински акт за раждане и истински номер на социална осигуровка — в днешно време работодателите изискват документ за самоличност. Но как беше успяла да си присвои самоличността на друг човек? Кевин знаеше, че най-често се намира някой починал неотдавна и се присвоява самоличността му. Първата част беше възможна, дори и само заради честите посещения на Ерин в библиотеката. Представяше си я как разглежда некролозите на микрофилм и си търси подходящо име. Беше кроила тайни планове в библиотеката, преструвайки се, че оглежда рафтовете с книги, и то при положение че той беше намирал време в натоварения си график, за да я кара там. Беше проявил към нея доброта, а тя му отвръщаше с предателство — направо излизаше от кожата си, като си помислеше как му се е надсмивала. Толкова се гневеше, докато си представяше тези неща, че строши с чук порцелановия сервиз, който им беше сватбен подарък. След като изпусна парата, вече можеше да се съсредоточи над онова, което имаше да прави. През целия март и април прекара часове наред в библиотеката, както сигурно беше постъпила и тя, опитвайки да си осигури нова самоличност. Но дори ако си беше намерила име, как се бе снабдила с документа? Къде беше сега? И защо не се беше прибрала у дома?
Ето тези въпроси го тормозеха и понякога толкова го объркваха, че Кевин плачеше, защото тя му липсваше, копнееше Ерин да се прибере у дома, мразеше да е сам… Друг път обаче мисълта, че го е напуснала, му напомняше колко е себична и направо му идеше да я убие.
Юли настъпи с драконовско дихание: горещ и влажен, а хоризонтът трептеше като далечен мираж. Празничният уикенд отмина и започна нова седмица. Климатикът в дома му се беше повредил, а Кевин не звънна на техника. Всяка сутрин отиваше на работа с главоболие. След процес на проба и грешка беше установил, че водката му действа по-добре от тиленола, но болката неизменно пулсираше в слепоочието му. Престана да ходи в библиотеката, а когато Кофи и Рамирес го попитаха пак за жена му, отговори, че тя е добре, но не добави нищо повече и смени темата. Дадоха му нов партньор, Тод Ванърти, който току-що беше получил повишение. Нямаше нищо против Кевин да задава повечето въпроси, докато разпитват свидетели или жертви, което напълно устройваше и самия Кевин.
Кевин му обясни, че почти винаги жертвата познава убиеца. Но невинаги познанството е очевидно. В края на първата им седмица като екип ги повикаха в апартамент на няма и три пресечки от участъка, където намериха десетгодишно момче, умряло от огнестрелна рана. Стрелецът се оказа неотдавна пристигнал от Гърция емигрант, който, докато празнувал победата на националния си отбор по футбол, стрелял с пистолета си към пода. Куршумът минал през тавана на долния апартамент и убил момчето, докато си отхапвало парче пица. Куршумът проникнал през темето му и детето се строполило по лице върху пицата. Когато го видяха, по челото му имаше размазано сирене и доматен сос. Майка му пищя и плака цели два часа и се опита да се нахвърли на гърка, докато го смъкваха с белезници надолу по стълбите. Накрая жената се свлече на стълбищната площадка и се наложи да извикат линейка.